След разходката ни до Рилския манастир, решихме да направим някое по-планинско приключение. Известно време се чудехме на къде да поемем и накрая решихме да отидем до водопад Рилска Скакавица. Отново търсехме място за разходка близо до София, за да можем да се вместим в един ден – да отидем и да се приберем вечерта. Решихме, че е крайно време да се разходим до Рила, а защо не да го съчетаем и с най-високия водопад в Рила? Вярно, че средата на лятото не е най-подходящото време за водопади, но този специално е пълноводен и има вода целогодишно. Е, не беше в пълната си прелест, но имаше достатъчно вода.
Малко повече за водопад Рилска скакавица?
Водопадът, както говори за него и името му, се намира в Рила. Със своите 70 метра воден пад, той е и най-високият водопад в Рила. Разположен е на около 1750 метра надморска височина в подножието на връх Кабул. Районът в който се намира е много красив и живописен, типичен за моята любима планина. Най-пълноводен е през пролетта, когато се топят снеговете, но за щастие има вода и през летните месеци, когато водите му идват от Скакавишкото езеро и различни потоци по склоновете на връх Кабул. Водопадът е част от 100-те национални обекта на България и можете да вземете печат от хижа Скакавица.
Как се стига до водопадът?
Има няколко различни маршрута, които могат да ви отведат до водпад Рилска Скакавица.
- от Зелени преслап към водопад Рилска Скакавица – около 1 час и 30 минути
- от хижа Рилски езера към водопад Рилска Скакавица – около 1 час и 30 минути
- от езерото бъбрека към водопад Рилска Скакавица – около 2 часа и 30 минути
Ние избрахме първия вариант. Началото на пътеката към водопада започва от местността Зелени преслап, разположена малко след Паничище. Ако пътувате от София, разстоянието е около 90 километра. Една част от пътя е по магистралата, а след това се слиза нея и се минава през град Дупница. След като подминете Паничище, трябва да поемете по пътя към долната станция на лифта за Седемте Рилски езера. Преди да се стигне до лифта има отбивка в дясно, която е обозначена с табела, към местност Зелени преслап. Като завиете, ще се озовете на доста разбит и тесен път, който за щастие е кратък. Не след дълго се стига и до местността. През почивната база и множество места за паркиране, а от там започва и пътеката към водопада.
За да стигнете до водопада, първо ще преминете през хижа Скакавица. За това трябва да следвате маркировката км хижата, която е в червен цвят. За около един час с стига до хижата, а след това до водопада за още 30-40 минути.
Малко повече информация за маршрутът
Както вече споменах, за да се стигне до водопада, се преминава през хижа Скакавица. За това условно, маршрутът може да се раздели на 2 части:
- от м.Зелени Преслап до хижа Скакавица
- от хижа Скакавица до водопад Рилска Скакавица
От местността Зелени Преслап до хижа Скакавица
Пътеката от местността започва като широк път, който не след дълго влиза в горска местност. Черния път се отклонява в дясно и има табела за хижа Скакавица. През цялото време се следи червената маркировка. Като цяло пътеката не е трудна и се преминава за около час и нещо. Дължината й е около 2,75 километра, като се преодолява 280 метра положителна денивелация. Малко преди хижата има едно доста стръмно изкачване, което е и по-голямата част от денивелацията, която се преодолява. Самата хижа е много добре поддържана (поне това, което видяхме отвън) и прекрасно кътче за отмора. Ние решихме да продължим към водопада, а на връщане да поспрем да починем на хижата.
От хижа Скакавица до водопад Рилска Скакавица
Вторият условен етап е доста по-лесен от първия, но през голяма част от маршрута, пътеката е на слънце. След хижата се върви за крато в гора покрай левия бряг на река Скакавица. Не след дълго се излиза на открито и природата става типична за високата планина – камъни и високи канари. Още от пътеката, в далечината се вижда водопадът в цялата му прелест.
По пътеката имаше и доста мочурливи места, където успяхме да се понамокрим, но не беше фатално, предвид топлия августовски ден. До подножието на водопади се стига за 30-тина – 40 минути.
Нашата разходка до водопад Рилска Скакавица
Като едни големи фенове на водопадите, което се дължи на ползите и въздухът около тях, решихме да заведем бебето до неговия втори водопад. Пепи носеше по-голямата част от багажа и Рая, а аз носех дрехите на децата и бебето. Не беше много честно разпределен багажа, ако трябва да съм честна.
До Паничище стигнахме доста бавно, защото ни хвана голям трафик в Дупница, поради ремонти. Тръгнахме към 10 и 30 сутринта и в 12 и 30 бяхме н местността Зелени Преспал. В началото Рая беше много ентусиазирана и искаше баща й да я носи, но не след дълго реши, че иска да ходи сама.
Докато беше равния участък тя ходеше сама, което беше поне 1 километър и нещо. Чак не ни се вярваше, но детето се справя прекрасно по пресечен терен. В един момент, когато стана доста стръмно, искаше да я нося аз. Тогава се оказа, че нося и двете деца. Рая обаче не може да седи мирна, а на стръмното ми тежеше доста, предвид че тя е 13 килограма, а малкият е 6 килограма. Набързо сменихме отново конфигурацията и Пепи я сложи в раницата. В един момент имахме голяма нужда от почивка, а бебето трябваше да яде. Спряхме, разтоварихме се и се оказа, че хижата е на не повече от 100-тина метра.
Е, шанс. Направихме почивката малко преди хижата. В общи линии, бяхме стигнали до там за около 1 час и 30 минути.
Бебето се нахрани и отново се натоварихме. Решихме да вървим директно към водопада. Повървяхме малко, докато стигнахме до каменистата част на пътеката, която след не повече от 15-тина минути щеше да ни отведе до подножието на водопад. Часът беше 15:00, а слънцето беше много силно и напичаше много. Това беше причината да решим да спрем до тук и да се любуваме на водопад от далеч.
Опънахме си одеалото, извадихме си хапване – краставици, моркови, сливи, грозде и ядки. Поседяхме повече от час, малката си измисляше игли и се забавляваше, а бебето си лежеше кротко на одеалото.
Пътят на връщане
Около 16:30 часа тръгнахме наобратно. Бяхме си починали доста добре и за това решихме да не спираме на хижата, а директно да вървим към колата.
Когато стигнахме до стръмния участък, Рая започна да мрънка, че иска да ходи сама. Беше ясно, че това няма как да стане. Отминахме най-стръмната част и Пепи я свали от раницата, за да се убеди сама, че няма да може да ходи сама по този наклон. След няколко крачки и падания, сама пожела да се качи отново в раницата и продължихме с по-бързо темпо. След още малко ходене заспа и спа до през цялото време, докато стигнахме до колата.
Беше доста превъзбудена и уморена. Бебето си спа през цялото време, както едната, така и в другата посока. Като стигнахме до колата, отново опънахме одеалото, за да починем преди да си тръгнем. Пепи беше доста изморен от тежкия багаж, който носеше. Е, поне си направихме изводите за следващия път – Рая в самар на гърба и възможно по-малко багаж, за да бъде по-леко и приятно.
Финални думи
Маршрутът до водопад Рилска Скакавица е много приятен и дори лек, като изключим един стръмен участък. През по-голямата част се върви през гора, което е чудесно. Пътеката е много добре маркирана и няма как да я объркате. Водопадът е величествен със своите форми и размери – най-големият в Рила
Да ходиш с деца на планина си е предизвикателство. Има много неизвестни, които няма как да предвидиш. И въпреки всичко, което може да се обърка е прекрасно да сме заедно сред природата. Ако носите децата си в раница, имайте предвид, че на места пътеката е доста стръмна, а на мен ми се стори дори опасна (предвид, че нося детето си). Ако бяхме сами с Пепи, разходката щеше да бъде коренно различна, но пък какво по-хубаво от това да покажеш на децата си красотите в планината и да бъдете заедно?
Други забележителности в този район на България
Ето още някои места в района, който можете да посетите ако разполагате с повече време:
- Седемте Рилски езера
- връх Харамията
- водопад Малка Скакавица
- Водопад Горица
- Сапарева баня