Преди години, когато бях бременна с първото ми дете, през една много люта зима, Пепи посети за първи път водопад Полска Скакавица. Спомням си, че бая студ беше бра, защото температурите бяха много минусови. Е, няколко години и две деца по-късно получихме предложение от приятели да се разходим до водопада, но този път в един слънчев пролетен ден. Преди време бяхме ходили с тях до крепостта Хисарлъка край Кюстендил и ни се получи много хубаво пътешествие. Децата се харесаха, играха много и се забавляваха. Сега предложението беше да направим приключението още по-интересно като отидем с влак до водопад Полска Скакавица.
Идеята беше повече от супер, но когато проучих, се оказа, че пътуването с влака от София е около 2 часа. Познавайки децата си, прецених, че колкото и да им е интересно, няма да успеят 2 часа да стоят на едно място. Потърсих различни варианти и прецених, че е най-добре да хванем влака от спирка Радомир, от където пътуването до спирка Скакавица е точно един час. Повече от перфектно!
Как стигнахме до началото на пътеката към водопада
Както вече споменах, решихме да хванем влака от спирка Радомир. Пътят до там с кола е около 40-45 минути. Има голям паркинг зад гарата, където оставихме колата. Купихме си билети до спирка Скакавица.

Тук имайте предвид, че за ваше и улеснение на кондукторите е хубаво да си купите направо двупосочен билет. Дори излиза по-евтино. Ние планирахме да хванем влака в 9:39 и в 10:39 да слезем на спирка Скакавица. Така и се случи. За децата беше наистина вълнуващо, а ние възрастните малко съжалихме, че не ни се падна стар влак, с голям коридор, където децата да се разхождат спокойно.

Ако решите, че един час с влак е много, винаги може да хванете влака и от спирка Земен, която е предпоследната спирка преди тази за водопада. Пътуването от нея е около 15-тина минути, а и това е най-живописния район, защото влакът преминава през Земенския пролом.
Тук ще направя едно леко отклонение и ще спомена, че до водопада може да се стигне и отгоре – от село Полска Скакавица. В самото село има указателни табели към водопада, както и места, където може да оставите автомобила си. Пътят от селото до водопада е около един час. Доколкото разбрах, може да се стигне и с автомобил почти до водопада.
Как се стига до водопад Полска Скакавица
След като слезете от влака на спирка Скакавица, трябва да продължите пеша по релсите.

Върви се по тях около 15-тина минути. Зависи от темпото разбира се, но ни е бяхме с две малки деца, чието темпо не е много бързо. Ще стигнете до два тунела. През първия преминавате и веднага ще видите една ниска бетонна стена вдясно. Точно там започва и пътеката към водопада в своята горска част. Тунелът е не повече от 60-тина метра и се преминава много бързо – за минута-две. Не мисля, че има място за притеснение дали няма да мине влак, тъй като по таиз линия преминават само влакове по линията София – Кюстендил. Според разписанието, след като слезете има още около час до следващото преминаване на влака в обратната посока. Ако все пак имате притеснения, точно преди тунела има кафява табела, която вероятно ще ви отведе точно към водопада (ние не сме минавали от там, за това казвам „вероятно“).

Разходката до водопада е около 30-40 минути. През половината време се върви през рехава горичка, покрай река, а пътеката е полегата и много приятна. Към края на пътеката има изградени няколко беседки и пейки с масички за отдих. При самия водопад не е пригодено да се седне за почивка, а и е доста мокро и кално (напълно очаквано).
Повече за водопад Полска Скаквица
Водопадът се намира в Конявска планина, на около 10-тина километра от Кюстендил, в близост до село Полска Скакавица. Той е с височина около 70 метра и е много величествен както през пролетта, така и през зимата. Има две тераси, до които може да се стигне и да се полюбувате на пръските на водата. Пътеката се разделя на две в един момент – едната води до горната тераса, а другата до подножието на водопада. Пътеките са добре обозначени с табели, има множество парапети, а също така са изградени и стъпала, по които се качвате към горната част на водопада. Въпреки това, имайте предвид, че за малки дечица е леко опасно и е хубаво или да бъдат носени, или да ги държите в някои участъци (в последните метри от пътеката).

До подножието на водопада се стига по едно малко дървено мостче, зарепено за отвесна скала. Непосредствено след това се разкрива водопада в цялата му прелест. Има пътека вдясно, която води под пръските на водата, до която ни не отидохме, защото не бяхме с подходящи обувки, а там определено е много кално и мокро.
Пътят на обратно
След като се насладихме на водопада и се поснимахме, имахме късмета една от беседките да е свободна и поседнахме там за обяд. Презенихме, че ще успеем да хванем влака в 14:06 и със стегнат ход тръгнахме наобратно. За около 40-тина минути бяхме на спирка Скакавица и след не повече от 10 минути пристигна влака. Пътят отново беше точно един час до спирка Радомир, откъдето си взехме колата и уморени се отправихме към София.

Финални думи
Водопад Полска Скакавица е едно приказно място. Много лесно достъпен е и одходящ за разходка с малки деца. Ако пък решите да направите приключитението още по-пъстро, престрашете се да се повозите с влака и да се върнете в детството си или пък просто в едно далечно минало, когато това е бил основен начин за придвиждване. Пътят е много живописен и красив, а лично аз, когато се возя във влак имам чувството, че времето е спряло. За малките деца пък, това си е голяма атракция.

Може да разгледате и снимки от замръзналия водопад в статията – Водопад Полска Скакавица – зимна разходка.
Надяваме се статията да ви е била полезна и интересна. Може да разгледате още от нашите водопадени приключения в категория Водопади.