След известен застой, поради големите студове тази зима, а след това и покрай дъждовете, времето отново е прекрасно за разходки из природата и търсене на нови приключения. Нямахме търпение да открием някое ново, красиво място. И така, един слънчев четвъртък, след като обядвахме просто ни хрумна да отидем до някой нов водопад – водопад Под камико и екопътека Под Камико. Вече беше ранен следобед и поради тази причина трябваше да изберем някое място, което е сравнително близо до София, за да имаме достатъчно време да стигнем и да се приберем по възможност в светлата част на деня.
След няколко минутно обсъждане решихме, че ще поемем към село Бов и Бовския водопад, известен още като водопад „Под Камико“.
Село Гара Бов се намира в подножието на Искърското дефиле на около 50 километра от София и е на 900 метра надморска височина. До там можете да стигнете с влак, автобус или личен транспорт. Пътят е изключително живописен, но с доста завои, което не позволява бързо шофиране. За сметка на това имате възможност да се насладите на красивата природа на дефилето.
До пътеката към водопад „Под Камико“
Пътеката към водопада води своето начало от градския стадион. Той се намира малко по-нависоко от центъра на града и до него се достига по една стръмна улица от центъра. Съмнявам се да се объркате, но ако не успеете да се ориентирате может да попитате някой местен. На драго сърце биха ви упътили, както направиха с нас.
Стигнахме до заветното начало на нашата разходка. Пред стадиона има голямо уширение, където можете да оставите автомобила си. Преминава се през стадиона и пътеката към водопада започва. Има зелено-бяла маркировка, така че в началото на разходката си няма как да се объркате.
Към водопад Под камико
В самото начало срещнахме един дядо с внучето си и за да бъдем сигурно в пътя ги попитахме за водпада. Дядото ни обясни да не следваме маркировката ами след първото изкачване, вместо да слезем надолу към реката, да продължим направо. Така и направихме. Пътят беше над река Бовска и можехме да гледаме множеството водни каскади отгоре. За връщането категорично решихме да минем по маркираната пътека, за да можем да се насладим на множеството водни падове отблизо.
Воден пад на река Бовска
Противно на очакванията ни за много кал, пътеката беше изключително суха, може би заради горещия пролетен ден, който избрахме. Природата както винаги беше приказна, но това че имаше много малко зеленина доведе до категорично решение от наша страна – да отидем отново, когато всичко цъфне и се раззелени. По пътя имаше различни цветя – минзухари, жълтурчета и теменужи. Въздухът беше чист, а навсякъде се чуваше птича песен. Ех, пролет!
Иторията продължава … /забавната част от разходката/
Както си вървяхме и се наслаждавахме на природата, отново срещнахме дядото с внучето, които се връщаха от тяхната разходка. Казаха ни, че след малко ще стигнем до някакъв разклон – маркировката е в дясно, но ние трябва да тръгнем по коларския път. Поздравихме се отново и се разминахме. И познайте, ние решихме този път да следваме маркировката. Поехме по една доста стръмна пътечка, която в един момент просто свърши. Продължихме нагоре през едни храсталаци и тръни и се озовахме на една голяма, открита поляна, където нямаше и помен от някаква маркировка. Тръгнахме в посоката, в кяото мислехме, че е водопада, но като проверихме GPS-а казваше друго – трябваше да вървим в противоположната посока.
След няколко минутно лутане и много смях как можем да се изгубим, разхождайки се по екопътека, излязохме на един асфалтов път. Продължихме нагоре по него. Не след дълго, в далечината видяхме водопада в цялата му величественост. Вече бяхе сигурни на къде трябва да вървим.
Скоро успяхме да се върнем отново на пътеката към водопада. Не след дълго стигнахме и до самия водопад.
Водопад „Под Камико“
Малко повече информация за водопад „Под Камико“
Водопадът се намира в западна Стара планина. Името му идва от местността, в която се намира – местност Камико. Водният му пад е цели 40 метра, които изглеждат наистина внушително. Достигайки до водопада и отмествайки погледа си леко вдясно, ви очаква още една приятна изненада – още един сравнително голям водопад с множество водоскоци. Той е в по-полегатата част на скалите за разлика от Бовски водопад, чиято вода пада по отвесната скала.
Вляво от водопада
Неочакваната изненада
След като бяхме вървяли повече от час и половина, лутахме се по непристъпни храсталиви „пътеки“, накая достигнахме заветната цел. Вече беше около 4 и нещо след обяд и имахме достатъчно време да поседим порай водопада и да се насладим на крастотата. Поснимахме, разгледахме наоколо, поседяхме си на припек, заслушани в силно течащата вода. В един момент Пепи ме извика да отидем по-близо до водата. Тогава чух най-милото и красиво обяснение в любов, след което последва въпросът „Ще се омъжиш ли за мен?“. Това беше и момента, в който поседнах на земята до него и загубих ума и дума. Толкова неочаквано беше, че дори нямах възможност да реагирам адекватно, а просто седях и се опитвах да повярвам на това, което чух. След кратка пауза и мълчание последва и моят отговор, който разбира се беше „ДА“. Това беше наистина неочакван момент, но със сигурност ще остане незабравим.
Другото нещо, което със сигурност ще се случи – ще ходим там още доста пъти и ще направим още много снимки. Следващият път може би няма да се изгубим, а ще се качим и до горната част на водопада и до местата, от които се открива панорамна гледка към село Бов. Има още много какво да видим и къде да се разходим в района и несъмнено всички те са в нашия списък.
Какво друго да видим наоколо?
Следващият път сме решили да отделим малко повече време и да открием скалният феномен „Камината“, чешмата „Чичеро“ и останките от манастира „Св.Архангел Михайл“. Също така ще отидем до водпад Бовска скакля, който е част от нашия проект „Водопади“. Прочетохме още, че в околностите има още един – Милановски водопад, който е един от най-малко посещаваните водоади – несъмнено ще го открием и посетим. С удоволствие ще се разходим и по Вазовата екопътека. В общи линии в този район има много красиви места, на които човек може да отиде, стига да има време и настроение. А дори да няма настроение, природата винаги създава такова.
Пътят навръщане
След като овладяхме емоциите, решихме лека полека да слизаме към колата, защото скоро щеше да се стъмни. Тръгнахме по асфалтовия път, а след това успяхме да хванем и коларският път, който решихме да пропуснем на отиване. Този път следвахме маркировката и преминахме отблизо всички водки каскади. Те са толкова много и толкова красиви, че определено си заслужава човек да ги обиколи и заснеме.
Малък воден пад по река Бовска
След около час бяхме отново при колата – доволни, усмихнати, леко уморени от емоции, но заредени.
Беше много топъл, неочакван и красив ден!
Пролетта дойде и проект „Водопади“ ще започва да се равива с бързи темпове, защото това е най-хубавото време за посещение на водопадите. Последвайте ни във FACEBOOK, за да сте с нас на красивите места, които посещаваме.