Home ЛайфстайлЛайфстайл За всеотдайните майки и пренебрегнатите нужди

За всеотдайните майки и пренебрегнатите нужди

юли 20, 2018
За всеотдайните майки и пренебрегнатите нужди

Винаги съм се вслушвала в интуицията и знаците, които животът ми дава по един или друг начин. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи, за да бъде по-лек животът му. Откакто дъщеря ми се роди се научих на изключително много неща и определено пораснах. Да имаш дете е може би най-прекрасното нещо на света и същевременно най-голямата отговорност. Да го гледаш как расте и как жадно изучава света, как с всеки изминал ден научава нещо ново и ново е безценно. Тук идва обаче и моментът, в който колкото и да си опиянен от цялата тази магия на родителството, в частност майчинството е хубаво да не пренебрегваш и себе си.

Ти си най-важната, детето е след това

Знам, че това звучи абсурдно егоистично и ако някой ми го беше казал преди 2 седмици щях да му се изсмея на ум и да кимам одобрително, без да навлизам в спорове. В главата ми със сигурност щяха да се въртят мисли от типа на „И това ми бил добър родител. Как може да поставя себе си пред детето си..“ и хиляди други в този дух. Вярвам, разбрахте на къде щяха да клонят разсъжденията ми.

В последните седмици се сблъсках с огромен здравословен проблем и разбрах всъщност защо човек трябва да бъде „здравословен егоист“. Изкривих си гръбнака, целия ми таз се усука, измести ми се центъра на тежеста и още няколко подобни бонуса към това състояние. Не можех да стана от леглото и да обслужа себе си, да не говорим да се грижа за детето си. Та.. от тук започнах и безкрайните разсъждения.

Защо ни се случват някои неволи?

Още първия ден (който както предполагам се досещате прекарах целия в хоризонтално положение) започнах да си задавам множество въпроси. Силно вярвам, че всяка една „болежка“, която човек има или придобива има „духовен“ или „мисловен“ еквивалент. Тоест, някоя мисъл и/или желание са причина даден проблем да ни сполети. Започнаха и разсъжденията ми по темата и на прима виста изобщо не можех да разбера какъв ми е проблема, като изключим очеизвадния – обездвиженото ми, лежащо леко настрани тяло.

След няколко дни в леглото, една провалена почивка на морето и множество диалози наум стигнах и до отговорите, които търсех. Откакто дъщеря ми се е родила не съм я оставила за повече от 1 час (на баща й), в който съм ходила да потичам. В последно време започнах да разпознавам мисли от типа на „Ох, колко искам да имам 1 часа сама със себе си и както едно време да седя и дори да не правя нищо. Но поне да си е моя един час нищоправене.“ Така в главата ми нахлуха всички отговори на това защо ми се случва всичко – защото имам нужда от почивка и от глътка свеж въздух. До скоро отхвърлях тотално тези мисли, защото гласчето в главата ми започваше да говори „Това е ужасно! Как ще си оставиш детето?! Каква майка си..“ и т.н. и т.н.

А всъщност няма нищо по-нормално от това, човек да има нужда от време сам със се си. Аз имах нужда от почивка и от време без детето и понеже не исках да си го призная. Вселената (съдбата или както пожелаете) ми даде време за мен си. Но не във вида, в който бих искала. За това е и много важно да формулираме ясно и точно желанията си. Защото желанията ни стават реалност и е много важно да са точно такива, каквито ги искаме, а не компромисни.

Осъзнах много неща  … Здравословният егоизъм е нещо хубаво

Това беше накратко и една ужасна случка от животът ни, която промени много от моите разбирания. Осъзнах, че ако оставя детето си за няколко часа на баба му не ме прави лоша майка. Напротив, прави ме годна да го гледам и да се грижа за него адекватно. Защото ще мога да си почина, да се събера, да презаредя по начин, по който аз преценя, че искам и мога. Осъзнах, че никога няма да мога да имам безгрижни дни като преди години. Когато се събуждах и можех по цял ден да си почивам, да гледам филми или да се кача на Витоша във всеки един момент, в който реша.

  • Осъзнах, че човек трябва да бъде егоист – трябва да се чувства добре самия той в кожата си, за да може да бъде адекватен да се грижи за децата си.
  • Осъзнах, че „здравословният егоизъм“ (както го нарекох) е нещо наистина прекрасно, което води до спокоен живот.
  • Осъзнах, че на детето ми не му е зле с баба му, може би му е по-добре отколкото в някои моменти с мен.
  • Осъзнах, че бабите могат да се справят с всяка ситуация(или почти всяка)! И страховете са само и единствено в главите на „новите майки“ (като мен), които се мислят за незаменими и трябва да „жертват“ себе си в името на това детето им да е добре.
  • Осъзнах защо моята майка е такава – нещо, за което от време на време тайно я упреквах.
  • Осъзнах, че не бива да упреквам никого и за нищо, защото всеки се грижи за децата си по най-добрия за него начин. Това, че моите разбирания за живота са други, няма никакво значение.
  • Осъзнах, че нищо не трябва да се прави на всяка цена.
  • Осъзнах, че трябва да отделяме достатъчно време и внимание на самите нас си, за да се съхраним. Защото един ден децата ни ще порснат и ще тръгнат по своя път. Тогава ние трябва да можем да продължим напред, щастливи че сме дали най-доброто от себе си и същевременно да не се „изхабени“ от стремежите си да бъдем „перфектни“.

Като за финал

Осъзнах толкова много неща, че сега набързо реших да седна и да напиша поне тези, за които се сещам в момента. Животът е прекрасен и човек не трябва да изпада в никакви крайности. Трябва да го живее простичко и да има малко повече вяра. Вяра в красивия утрешен ден. Вяра в себе си и малко повече егоизъм, за да може всички да са добре и да са щастливи. Дори като малки децата ни да не разбират защо поставяме себе си преди тях, след време със сигуност ще разберат. Аз разбрах майка ми чак сега. В същото време обаче като се върна в детството си, се сещам, че моите родители са били също всеотдайни и им е липсвал егоизма. Явно всеки рано или късно достига сам до идеята за този „здравословен егоизъм“, благодарение на който да съхрани себе си.

И все пак, за тези от вас, които ще кажат „Тази говори пълни глупости“ – може би сте прави. Даже със сигурност сте прави от позицията на вашето място и гледна точка в този момент. Повярвайте ми аз съм също толкова права от моята позиция. Ако преди време бях прочела този текст, може би щях да го изкритикувам и да се присмея. Колелото обaче се върти и в крайна сметка няма правилно и грешно. Има толкова варианти, колкото и хора по тази планета, ако не и повече. И все пак – бъдете малко повече егоисти и не пренебрегвайте себе си и своите нужди (или поне не пренебрегвайте непрестанно себе си).

Разгледайте още на тема родителство и майчинство в категориите Бебешори и Лайфстайл.

Още

Leave a Comment

error: