Home ЛайфстайлЛайфстайл Деца или кариера

Деца или кариера

април 5, 2019
Деца или кариера

В последно време разсъждавам върху доста екзистенциални въпроси. Един от тях е именно кое да бъде първо – децата или кариерата? Кариера преди децата или деца преди кариерата? Този въпрос в повечето случаи не е на дневен ред пред мъжете, но за сметка на това много жени си го задават непрестанно. Сега ще ви разкажа моите мисли по темата, както и тяхната еволюция във времето.

Изключително важно според мен е жената да е приоритизирала нещата в живота си. Има много жени, които предпочитат да работят, да се развиват и да постигат множество професионални успехи. Тези жени са може би наричани „амбициозни, целустремени“ и т.н. Друга голяма част от женското съсловие избират пък семейството и отглеждането на деца като път за себе си. Те са така наричаните с цветущото определение „домакини“. В случая няма еднозначен отговор – няма правилно и грешно. Има само различни гледни точки, светоусещане и себеусещане. Няма нищо лошо една жена да стои вкъщи и да се грижи за децата си, ако това е нейния избор и пътят, който я прави щастлива. Аналогично, няма нищо лошо една жена да „гони“ кариера и професионално развитие, ако това е нещото, което я „изпълва“.

Кариерата преди децата

Преди години, в моя „списък“ подредбата беше точно в този ред. Първо да направя кариера, да съм финансово стабилна и независима, пък след това ще мисля за деца. Всеки човек прокарва всичко през своята лична призма и пример. Тогава смятах, че трябва да бъда напълно независима от мъжа до себе си и че е срамно, дори грозно да си „зависим“ по какъвто и да било начин. Смятах да се развивам професионално, докато съм достатъчно „успешна“ в собствените си очи (Прочетете още Какво е успехът – дефиниция за успех). Чак тогава, ако съм срещнала мъжа с главно М, да мисля за семейство и деца. В един момент обаче, животът ми показа и другата страна на монетата и вижданията ми се обърнаха на 180 градуса.

За себе си разбрах, че няма нищо страшно в това да си „зависим“ от мъжа до себе си. Ако двамата сте в хамронични отношения, осъзнавате важността на родителството и никой не подценява ролята на другия, то няма нищо страшно и срамно в това да си „зависим“. В случая под зависим влагам идеята за финансова зависимост, която е факт за жената, която не работи, а се грижи за децата си.

Децата преди кариерата

Лично за мен това е по-печелившия модел вече. Когато една свръх амбициозна жена, си остане у дома и е на „работа“ (разположение) 24 часа/7 дни в седмицата, тя започва да се чувства неудовлетворена от себе си и от живота си. Същевременно няма как да остави пеленачето си или поне повечето жени няма как да го оставят на когото и да било и с времето тези обстоятеслтва започват тотално да я „смачкват“. В случай, че жената реши да остане у дома 2 години по майчинство, несъмнено в работата й ще има множество промени, с които тя няма да е в час.

Времето прекарано в рутината с деца е много безметежно и те отнася сякаш в друг паралелен свят. Жените, които не харесват особено работата си, в повечето случаи дори не искат да се връщат след отпуска по майчинство. Голяма част от тях са принудени, а другата част са толкова объркани, че не знаят как да подредят хаоса в себе си.

Поради всичко това смятам, че няма по-хубаво нещо от това да създадеш живот, да се грижиш за децата си и да се потопиш в света на майчинството на по-ранен етап от живота. Чувала съм, че има голяма разлика дали за пръв път ще станеш майка на 25 или на 35. Склонна да съм да го вярвам, честно казано. За мен няма по-красиво нещо от това да си майка, да родиш децата си и да се отдадеш на тях изцяло. Това не те прави „неуспяла жена“. Дори напротив, за мен това прави живота на жената по-пълен и цял. Тук предполагам някои от вас ще кажат:

„Мразя изказвания от типа на – децата ми осмислят живота ми“

Да, аз също не хаесвам подобни завки, но и никъде не казвам, че децата осмислят живота. Децата дават един нов поглед над нещата от живота и тяхната преходност. Научават те на толкова много неща. Порастваш заедно с тях, преминаваш през житесйки пътеки, през които иначе не би имал възможността да преминеш. Да, много е важно да не изгубиш себе си по пътя. Има много жени, които губят идентичността си и се идентифицират и разпознават само посредством децата си. Това ми звучи страшно, но в крайна сметка животът е толкова пъстър и изпълнен с толкова много съдби. Аз вярвам, че това, което ни се случва е най-доброто за нас в момента „сега“, независимо ние какъв етикет ще му сложим и как ще го изживяваме.

Да го отложим още малко

Ние хората сме толкова предсказуеми понякога. Вярвам, че всеки един от нас в някакъв етап от живота си е отлагал определени неща за „докато дойдат по-добри времена“. В пълна сила това важи и за децата. Много често сме намерили своя спъник в живота, имаме относително спокоен и красив живот и отлагаме следващата стъпка, въпреки че копнеем за нея. Отлагаме докато си купим жилище, откалагаме докато започнем да изкарваме повече пари, отлагаме докато „се наживеем“ и още много други оправдания. Да, не за всеки СЕГА е най-подходящия момент, но ако искате да имате деца просто не го отлагайте. Винаги ще има по-бленуван и по-чакан момент от СЕГА в нашите мозъци. А всъщност всичко се случва точно навреме и трябва да се научим да живеем сега, без да отлагаме. (Може би ще ви е интересно да прочетете кои са 5-те неща, които ми се иска да знаех преди.)

В крайна сметка за какво ти е блестяща кариера ако на края на деня като се прибереш у дома си сам – пред телевизора, пред компютъра, в леглото си. За какво са ти бекрайно много пари в джоба, ако в сърцето ти е пусто. Не отричам, че има някакъв процент от населението, които са си напълно самодостатъчни и нямат нужда от това, за което говоря. Тяхната „мисия“ в този живот е много далеч от това да оставят поколение, нещата които ги правят щастливи са коренно различни. Съгласна съм – има такива хора. Аз обаче не съм от тях и не мога да ги разбера. Това не означава, че ги съдя. Просто признавам тяхното съществуване и до тук с разсъжденията ми. Те сигурно не могат да разберат мен, но не е и небходимо.

И още нещо

Като си говоря с различни жени по темата за децата и майчинството, виждам много различни мнения и същевременно всички те са толкова еднакви. Някои искат много да имат деца, но не смятат момента за подходящ – по една или друга причина. Други сякаш знаят, че момента е подходящ, но не се чувстват готови за такава крачка. Да, да имаш дете е огромна крачка, която променя животът ти завинаги. Особено живота на една майка. Майката си остава за цял живот майка и в главата и една голяма част са мислите за нейните деца. Просто сме така устроени и не знам дали има как да го променим. Разбирам и жените, които не са готови да станат родители, но може би в някакъв момент голяма част от тях осъзнават, че за това не се изисква предварителна подготовка – ние просто го носим в себе си, искаме или не.

Задължително ли е да избираме между работата и децата?

Тук идва и добрата новина! В днешно време с това бурно развитие на технологиите и на живота като цяло, не е необходимо на всяка цена да сме изправени пред този избор. Има много жени, които успяват да съчетаят майчинството с работа от вкъщи. В самото начало е много трудно, не ме разбирайте погрешно. Ражда се бебето и хоп на следващата седмица сме си отново ние (само че без корем) и си работим на пълни обороти както преди това. Е, няма как да стане точно така, освен в някой филм. Но с течение на времето и влизането в рутина с детето, жената може да си позволи да отделя време за работа. Всичко зависи от нейното желание, мотивация и добра организация.

Аз например, въпреки многобройните ми ангажименти вкъщи и към детето, успявам да пиша почти ежеднвено за блога. Същевременно пиша и дисертация. А! И бременея за втори път. Както вече казах – въпрос на планиране и организиране. Не казвам, че е лесно. Казвам, че не е невъзможно. Честно казано времето, което прекарвам работейки ме зарежда, защото правя нещо различно. След това съм много по-спокойна и отдадена на детето си, защото съм успяла да изляза от „цикъла“ на това да съм майка във всяка едина секунда.

Финални думи

Това да си майка несъмнено е едно от най-красивите неща, които се случват на една жена. Дълбоко в женската същност е заложено именно това да бъдем такива. Въпреки че в последните десетилетия жените започнаха да изземват функциите на мъжете и да се „борят“ редом с тях, смятам че не бива да забравяме – на първо място ние сме жени. Жените са нежни, подкрепящи, даващи любов. Хубаво е да се опитаме да бъдем в нашата женска енергия и сила, защото тогава животът е много по-лесен и приятен.

Няма нищо лошо в това да нямаме мечтаната кариера, а до нас да има един успял и здраво стъпил на земята мъж. Това не ни прави по-малко значими и важни. Това не ни прави по-малко хора. Трябва да осъзнем, че не е необходимо да се борим за „величие“ с нашите мъже. Кариерата няма да ни избяга, защото за всяко нещо идва подходящото време. Необходимо е да се чувстваме добре в собствената си кожа и да сме щастливи от избора, който сме направили за себе си.

Всяка майка знае колко е отговорно, важно и всепоглъщащо това да бъде майка. И е хубаво да не го забравяме, защото именно от нас зависи какъв ще бъде светът след още няколко десетилетия. От нас, нашето светоусещане и това, което посяваме у нашите деца.

Може би ще ви е интересно да прочетете още статии на тема майчинство и родителство – категория Бебешори.

Надявам се статията да ви е била интересна и ще се радвам да споделите вашет мнение по въпроса. Лично аз много често разсъждавам по тази тема и сякаш всеки път откривам по нещо ново за себе си.

Още

1

Лили април 5, 2019 - 5:31 pm

Напълно съм съгласна – имам две породени деца и 6 години у дома. През това време завърших две магистратури, завърших курс по счетоводство и работех на 2 места на граждански договор и на едно без договор… междувременно, съпругът ми ни издържаше и завърши бакалавър и магистър инженер. Живеем скромно и нормално. Всяка година ходим на море. Всичко е въпрос на светоусещане и организация. Укорът в очите и думите на близките тежи, но още по-лошо за тях, че от „ангажименти“нямат време за разходка в парка с децата ми. :)

Reply

Leave a Comment

error: