Преди известно време, решихме да попътуваме малко. Имаше един слънчев и топъл ден, от последните дни на зимата, който решихме да отидем някъде и да прекараме навън. Още преди децата да се родят, Пепи на няколко пъти ми беше споменавал за някакъв мистериозен кладенец край град Брезник. Той твърди дори, че веднъж сме ходили да го търсим, но така и не сме го намерили. Да си призная, нямам никакъв спомен да сме ходили. Както и да е, най-после стигнахме и до там. Мястото се намира близо до София и е походящо за еднодневна разходка и пикник сред природата.
Малко повече от историята
Мегалитното съоръжение край село Гърло, скрито в полите на Гребен планина, предизвиква сериозен интерес на пътешественици и туристи. Има множество теории за неговия произход, но в крайна сметка мястото е обвито в една мистика и неизвестност. Няма единодушно мнение на изследователите за какво е служел кладенецът.
Има предположения, че мястото датира от 12 век пр.Хр., но според други теории е от още по-отдавна – около 15 век пр.Хр. Изследователите смятат също, че храм-ладенецът може да е творение на шумерски потомци. Подобни на този храм-кладенец има в Палестина и Крим, а също в Сардения са открити стотици подобни.
Има теория, която свързва древна цивилизация, наречена нураги. Те пребивавали известен период от време по нашите земи и се смята, че тогава са изградили храм-кладенеца.
Няма много яснота покрай създаването и предназначението на градежа, но пък в едно има единодушие – храм-каденецът е по-стар от тракийските мегалити в Родопите.
Как да стигнем до храм-кладенецът край село Гърло?
На мястото има 3 табели, които ако следват няма да се объркате. Като цяло в интернет няма много информация къде се намира и как се стига до там. Пътеката е много приятна и лека, като изключим няколко по-неприятни, много стръмни участъка, които са доста кратки.
Тръгвайки от София трябва да поемете към град Брезник. Село гърло се намира на 8 километра от Брезник. Има достатъчно указателни табели, така че няма да объркате пътя. Като стигнете до центъра на село Гърло, където се намира и кметството, трябва да поемете вдясно от него. След последните селски къщи ще минете покрай една църква, а съвсем малко след това ще стигнете до разклон. На този разклон трябва да поемете по десния път. След съвсем кратко разстояние се стига до голяма бяла къща, която ще се падне в дясно от вас. Тя е първата къща във вилната зона на селото. Можете да оставите там колата си, защото има достатъчно място и да продължите пеша. Може би около 100-200 метра по нататък по пътеката има още няколко вилни къщи и започва същинската пътека към язовир Красава и храм-кладенецът.
Съвсем условно ще разделя разходката на две части:
-
първа част – от вилната зона на село Гърло до язовирната стена на язовир Красава
-
втора част – от язовирната стена до храм-кладенецът
От вилната зона до язовир Красава
От вилната зона започва широк коларски път, който е много полегат и приятен за разходка.
За около 30-тина минути се стига до язовирната стена на язовир Красава. В последните 100-тина метра има лек баир, но като цяло пътят е много лек за разходка.
От язовирната стена до храм-кладенеца
Като стигнете до язовира трябва да преминете по язовирната стена. Ще видите едно метално мостче, по което трябва да преминете. Минавайки по мостчето трябва да продължите по невзрачната пътека в надясно. Язовирът ще ви се пада през цялото време от дясно.
Тръгвайки надясно от мостчето след няколко метра ще стигнете до една голяма бетонна колона. След нея се минава през една скала, която първоначално може да решите, че е края на пътеката. Не, не е.
От самата скала се разкрива гледка към язовира, а след като преминете през нея, пътеката става доста по-хубава и различима.
От тук насетне, пътят продължава покрай една ограда с бодлива тел (в дясно от вас). За около 15-тина – 20 минути ходене след мостчето, се достига до един каптаж. Стигнете ли го сте на не повче от 5-10 минути от кладенеца. От каптажа пътеката продължава стръмно нагоре още около 100-тина метра. И ето, че се вижда вече част от старинна постройка.
Изкачвате се до нея и в единия й край се намира огромна кръгла дупка – кладенецът. От едната страна има тясно стълбище, водещо към самия кладенец.
Още малко за храм-кладенеца и нещо любопитно
Кладенецът е вкопан може би повече от 15 метра в земята. До него се стига по едни леко извити, тясни стълби.
Температурата долу е сравнително-по ниска, а като погледнем нагоре виждаме съвършена каменна окръжност. Нещо много любопитно, на което се натъкнах докато проучвах мястото е, че някои изследователи смятат, че мястото е било нещо като древен телескоп. Смятат, че на дъното на кладенца е имало метално огледало, с помощта на което са наблюдавали небесните тела и тяхното движение. Дали е било така, никой не знае. Това са само предположения и хипотези.
Мястото е много интересно, мистериозно и определено го препоръчвам за разходка.
Нашата разходка до храм-кладенеца край село гърло
От наистина много време не бяхме ходили никъде. Застоят у дома никога не ни е действал особено добре, защото просто не ни свърта. Е, най-после измислихме къде да отидем. Натоварихме багажите, децата, храната и около обяд потеглихме към Брезник. Беше един от последните дни на зимата, но прогнозите за времето бяха обнадеждаващи, че ще можем да прекараме целия ден навън сред природата.
Към 14 и 30 бяхме в началото на вилната зона и потеглихме бавно по пътеката към язовир Красава. Рая тръгна да ходи, но в един момент като се усети, че Алекс е на гърба ми в раницата, реши че иска и тя да е в раница. Пепи се върна до колата, защото бяхме забравили другата раница. Ние бавно продължавахме нагоре докато стигнахме до едно интересно място, което в последствие разбрах, че е Тайнствено гробище. Малката много държеше да се катери по каменните кръстове по поляната. Там имаше и табела „забележителност“, но нямах идея какво представляват каменните блокове по цялата поляна. Е, там изчакахме Пепи да дойде. Той пристигна с две големи немски овчарки, които ни следваха през целия път чак до храм-кладенеца.
Сложихме и Рая в раницата и продължихме нагоре. Може би беше около 16 часа, когато стигнахме и крайната ни цел. Направихме една почивка, за да нахраним малкия и да го преобуем. Когато пристигнахме, разгледахме и поснимахме, но не се застояхме много там, защото беше сянка и доста усойно и хладно. Не беше подходящо да седнем да хапнем там.
Тръгнахме на обратно като този път Рая беше на гърба ми, а бебето беше в Пепи. Да, НО малкия реши също, че иска аз да го нося. В един момент се озовах с две раници и две деца, които спяха върху мен. Е, носих си ги, дори преминах най-тегавия участък с тях – единия отпред, другия на гърба ми. Когато стигнехме до колата, разпънахме одеялото и там си направихме пикника и похапването. Децата спаха почти през целия път на обратно.
В заключение
Това място е изключително подходящо за еднодневна разходка с малки деца. В района може да се разходите също до извора „Желязната вода“, църквата в град Брезник, а също и до Билинския манастир. Но дори да останете само с разходката си до храм-кладенеца, сигурна съм, че няма да съжалявате. Разходката е много приятна, лека, а природата е безкрайно зареждаща. Имайте предвид, че в района няма от къде да си сипете вода, така че е хубаво да предвидите и да си носите.
За още интересни идеи за пътешествия и разходки в страната може да разгледате в категория България и категория Планини. Ако се чудите къде около София да отидете, сигурна съм, че от тук може да си харесате нещо – 10 идеи за разходка около София и Няколко екопътеки около София за разходка с деца.