Изкачване на връх Мусала – балканския първенец

Любовта ми към планината се появи в Рила и от тогава Рила ми е любима. Има нещо магическо в тази планина и една притегателна сила все ме дърпа натам. Красивата й природа си е типично нейна – клекът, красивите цветя, ароматните горски пътеки, многото вода навсякъде, високите й части, покрити с камъни, динамичните облаци и мъгли. Връх Мусала е един от най-приятните за изкачване върхове за нас.

Качвала съм се на най-високия ни връх в любимата ми планина 3 пъти. Едно от тези изкачвания е зимно с преспиване на заслона. Винаги ми е било изключително приятно да вървя по този маршрут и имам чувството, че никога няма да ми омръзне. Още минатала година бях много навита да го изкачим, но поради големия ми корем решихме, че не подходящо и че ще се качваме на Мусала, когато малката се роди. Така и стана.

Тази година от доста време чакаме подходящия момент, за да дадем начало на планинските ни приключения. Все нещо се случваше и опорочаваше плановете ни. Да не говорим и за времето, което до съвсем скоро не беше особено подходящо с множеството дъждове. Дойде август и най-после планирахме нашето изкачване на връх Мусала и то не само ние, ами и бебето с нас. Според прогнозите решихме, че 3 август е подходящо. Оправихме багажа вечерта, навихме алармите и с нестихващ ентусиазъм си легнахме, за да идва по-бързо новият ден, в който ни очакваше нашето първо високопланинско приключение с бебе.

Сутринта станахме в 7, събудихме бебето, набързо закусихме и поехме към Боровец. В 9 часа бяхме на лифта. Планирахме да се качим до хижа Ястребец с лифта и преходът ни да започне от там. Минали години съм се качвала и от Боровец, но преценихме, че с малката ще е по-подходящо да използваме лифта. Все пак това й беше първия високопланински преход. Условно мога да разделя изкачването на връх Мусала на 4 части:

• Боровец до Ястребец

• Ястребец до хижа Мусала

• Хижа Мусала до заслон Ледено езеро

• Заслон Ледено езеро – връх Мусала

Пътят от Боровец до Ястребец

Както вече споменах този участък го взехме с кабинковия лифт. За около 25-30 минути бяхме на най-горната станция на лифта. От там започна и нашето планинско преживяване. Следващият път смятаме да го направим с преспиване и тогава ще тръгнем пеша от Боровец. Този маршрут също има своя чар, с който искаме да запознаем малката.

Пътят от Ястребец до хижа Мусала

Пътят е приятен и доста лек. Върви се по широка пътека, която е почти равна. Ние го преминахме за около 45 минути със стегната крачка. Когато стигнахме на хижата мислехме да спрем да починем и да пуснем малката малко да се раздвижи, но тя заспа малко преди хижата. Решихме да се възползваме от това, че тя спи и да продължим без да спираме за почивка на хижата. Като цяло нямахме и нужда от почивка. В случай, че решите да изкачвате върха от Боровец, пътят до хижата ще ви отнеме около 4 часа стегнато ходене. Като този път се преминава през долната станция на Маркуджиците и след това се стига до хижата, т.е. изобщо не се преминава през Ястребец.

Хижа Мусала е най-високо разположената хижа в България – на 2389 метра надморска височина. Тя се намира на брега на едно от седмото Мусаленско езеро.

Пътят от хижа Мусала до заслон Ледено езеро

От хижата към заслона се започва с едно доста стръмно изкачване. (на нас ни напомня леко за Стената на Витоша) То се преодолява сравнително бързо и след това започва пътека по камъни, която е доста дълга и се вие. За около час успяхме да стигнем до заслона.

Там малката се събуди и решихме да направим лека почивка – да хапнем по нещичко, да я нахраним и преобуем. Пихме много вкусен чай в заслона, а жената която беше там като видя бебето, й се зарадва много. Подари й магнитче за това, че е стигнала толкова нависоко. Рая се закачаше с останалите планинари в заслона. Поседяхме там около 20-тина минути и се отправихме към върха.

В зимното изкачване на върха, пренощувахме в заслона. Температурата навън тогава беше -23 градуса през нощта. Вътре бяха пуснати печки навсякъде и едвам смогваха да стоплят. В спалното помещение беше около 8-9 градуса.

Пътят от заслон Ледено езеро до връх Мусала

До този път бях минавала всеки път по въжето и никога по дългия път. Стори ми се доста дълъг на фона на въжето, а в реалност се оказа, че времето за изкачване и по двата пътя е горе долу еднакво. За около 25 минути се качихме по дългата пътека. През целия път имаше облаци и вятър. Времето беше много динамично и не се знаеше дали на върха ще сме в облаците или над тях. За наш голям късмет, щом се качихме горе, небето се разчисти и пред нас се разкриха невероятно красиви гледки.

Заслужена почивка на връх Мусала

Около 12:30 часа бяхме на върха. Слънцето изпече и не беше никак студено, въпреки че реалната температура беше около 16 градуса. Равносметката беше, че за около 3 часа сме се качили, като почивахме само на заслона. Извадих малката от раницата и я пуснахме да си пълзи на воля. Тя продължаваше да се закача с хората и да се смее. Определено много й хареса на върха. Взехме си един чай, който между другото беше наистина супер вкусен. Поснимахме облаците и направихме няколко клипа. Междувременно Рая не искаше никой да я вдига, а сама да си обикаля наоколо.

Едно малко детенце като я видя и чухме как казва на майка си: „Мамо, мамо, виж това бебе е стигнало до Мусала с пълзене!“ Беше голяма атракция. А тя наистина беше на седмото небе от щастие. Планината определено й действа благотворно и много й харесва. Което нас може само да ни радва, защото искаме да я научим да обича планината.

Прекарахме на върха около 2 часа. Искаше ни се да останем дори повече. Определено не ни се тръгваше, но времето напредваше и трябваше да се отправяме надолу, защото ни чакаше доста слизане.

Пътят на връщане

Слизането от върха до заслона беше изключително бързо. Може би за по-малко от 15 минути. Там поспряхме за малко, защото бебето беше жадно и леко започваше да киселее. Удовлетворихме нуждите й, сложихме я в раницата и тръгнахме надолу. Тя заспа и можехме спокойно да вкараме сравнително бърза крачка. За съжаление на слизане попаднахме в „задръстване“, което не ни позволяваше да бързаме особено много. Пътеката почти до хижата е доста тясна и няма как да се изпреварват хора, освен по места, които не са част от пътеката (по които с бебето не бих рискувала да минавам).

На хижа Мусала малката продължаваше да спи и ние отново решихме да се възползваме от това и да продължим да вървим. Небето беше разчистило и слънцето напичаше доста. Имаше вятър, който ни спасяваше от това да ни е много топло. По някое време след хижата малката се събуди и започна да се закача с баща си и да иска да го държи за ръка. Забавляваше се с вятъра, който развяваше косите й.

Този път, пътят от хижата до горната станция на лифта ни се стори без край. Вървяхме, вървяхме и Ястребец все се виждаше в далечината. В крайна сметка успяхме да слезем от върха до горната станция на лифта за около 2 часа и малко. В 2 и 15 тръгнахме от връх Мусала и около 4 и нещо стигнахме лифта. Като се качихме в кабинката и извадихме бебето от раницата, тя се излегна блажено в краката ми и не й чухме гласчето. През цялото време гледаше планината от високо.

Като цялозхме от лифта се оправихме набързо и се запътихме към Самоков, където бяхме планирали да похапнем преди да се отправим към вкъщи. Това беше един наистина разкошен ден, който ни зареди за дълго. В същото време ни запали още повече да се отдадем на планински приключния с малката. Защото и за нас и за нея е приятно да сме в планината.

Като за финал

И така, това беше четвъртото изкачване на връх Мусала за мен, 3-то за Пепи, но пък първо за нашата малка 11 месечна планинарка. Ние вярваме, че всяка секунда, прекарана в планината е безценна и зареждаща. Както можем да си починем в планината не можем другаде, макар и думата „почивка“ в случая да е условна. Много хора ни писаха и ни питаха дали не се притесняваме да ходим с бебето. Разбира се, че не. Вярваме, че това е най-доброто нещо за нея – да бъде с нас сред природата. Да, не е като да сме само двамата и трябва да бъдат обмислени и съобразени повече неща. Но при достатъчно добра организация няма нищо невъзможно.

Така че, мили родители, не се притеснявайте да водите децата си в планината. Почти сме сигурни, че на тях ще им хареса толкова, колкото и на вас.

Съвети при изкачване на връх Мусала

• Винаги проверявайте прогнозите за времето на достоверни места;

• Връх Мусала определено не е сред най-трудните за изкачване особено ако се тръгне от Ястребец, така че не се притеснявайте – със сигурност ще успеете да се качите ако имате желание;

• Ако разполагате с повече време и можете да организирате нощувка в планината, горещо го препоръчваме. В този случаи можете да се изкачите пеша от Боровец и да се насладите на горската част на маршрута, която се пропуска при изкачване от Ястребец;

• Винаги носете със себе си резервни сухи дрехи, както и нещо връхно;

• Наслаждавайте се с всички сетива на красотата и спокойствието, царящи в планината;

• Не се притеснявайте да заведете и децата си – за тях е наистина прекрасно преживяване.

За още планински преживявания можете да разгледате категориите Планини и Водопади. Може би ще ви е интересно и това как изкачихме старопланинския първенец – връх Ботев за един ден през Тарзановата пътека.

Надяваме се статията ви е била интересна и полезна. Съвсем скоро сме предвидили изкачвания на още доста интересни и високи върхове, където разбира се ще бъдем също с бебето.

Можете да ни последвате във FACEBOOK, където споделяме най-новите неща от Sunrising Life, както и снимки от текущите ни пътешестви. В групата Пътуване с бебе, може да споделяте с нас вашия опит при пътешествия с най-малките.