Home ЛайфстайлСпорт Тестове на Polar OH1 HR или един убиец на chest HRs

Тестове на Polar OH1 HR или един убиец на chest HRs

ноември 3, 2017
Тестове на Polar OH1 HR или един убиец на chest HRs

Първо искам да благодаря на XCoSports и магазин Basecamp за това, че ми предоставиха за тестове най-новия модел HR на Полар.

Накратко за началото

Фен съм на бягането от няколко години. Започнах да тичам предимно за здраве и тонус по парковете. После се трансофрмира в любов към този спорт. След това съчетах любовта към планината и тичането като започнах да тичам по планините.  Траквам бяганията си с часовник на Suunto като сравнително от скоро използвам и колан за гърдите, който ми следи сърдечната честота. Това което ме отблъсква от гръдните колани е, че работят на 2,4 Ghz, което съвпада с честота на рутeра вкъщи. Идеята, че това нещо ми стои непосредствено до сърцето не ми допада особено.

За жалост до момента повечето статистики показват, че гръдните колани са едни от най-точните в сравнение с тези, които са оптични и могат да ползват на ръцете като каишка. Изчетох доста ревюта, както и коментари за различни колани и каишки и останах с впечатление, че няма смисъл да сменям колана за момента.

Докато един ден не се зароди спор на тази тема за тракващите устройства в популярна фейсбук група за тичане. Аз естествено изхождайки от моето проучване си защитавах тезата, че няма точни оптични сензори. Тогава ми предложиха да тествам новия HR на Полар OH1.

Даджата е с много впечатляващи размери по-малка от монета 50ст.

Малко повече за характеристиките на сензора /взети от сайта на Полар/

  • Тегло: 5гр.
  • Каишка:12 гр.
  • Широчина: 9.5 мм 
  • Диаметър: 29.85 мм 
  • Размер от M до XXL

Може да се пере в пералня. Предполагам за каишката става въпрос :)

Ето и малко кадри, докато зареждах устройството преди първите тестове:

Зареждането става посредством малка приставка, която влиза директно в usb порта на компютъра.  Когато устройството се зареди светва в зелена светлина, като до преди това мига в оранжево.

Първи тестове

И така време за първи тестове. Подготвям се да се окича с всичките устройства, за да разберем в крайна сметка има ли такова нещо, като точен оптичен сензон спрямо гръдния такъв.

Каишката може да се слага по два начина над и под лакътя, за да мери точно. Аз лично предпочитам под, не че ми е много здрав бицепса, но вече ми стяга един калъв с телефон на едната ръка на него. След 12км в Западен парк според Strava и Suunto спрях траковете, защото нямах търпение да видя резултатите.  Тичането представляваше баир, спускане и няколко спирания с последвали кратки спринтове. Целта беше да предизвикам по-голяма вариация в сърдечната честота.

Резултата беше повече от шокиращ за мен и моите убеждения, след всичко изчетено по сайтове месеци наред.  Двете коренно различни устройства показваха абсолютно идентични стойности за средна честота на сърдечния ритъм. За максимални стойности се различаваха точно с 1 единица. Както виждате полара показва 179, докато от колана на Suunto – HR max беше 180.

 

 

Втори тест

Впечатлен от тези резултати, започнах да се чудя как да затрудня тази каишка и да създам предпоставки за разминаване. След първите тестове, които направих единственото, което ми хрумна е просто да удължа дистанцията, като повторя предния опит. Исках също да бягам повече на слънчева светлина, защото нейде из интернет небитието бях чел, че тя също може да окаже влияние на оптичния сензор. И така второ тичане -дистанция полумаратон.  Както виждате отново данните са брутално сходни. Този път средните стойности се разминават с 1 единица, докато тези за HR max са еднакви.

В заключение

За моите скромни разбирания това беше повече от достатъчно, за да ме убеди, че тази джаджа работи повече от добре. Аз бях напълно изчерпан с още идей за тестове и реших да спра до тук, защото си нямах и на идея, как да създам повече предпоставки за издънки. За 21км разнообразен терен, светлина, стилове на тичане със спирания и внезапни спринтове за мен е повече от достатъчно.

След фактите колко е точна тази джаджа ще споделя и няколко негативни впечатления поне, които мен ме отблъскват.  След няколко дни отново реших да тичам с устройството на Полар. Този път без идея за тестове просто така, можеше пък да вземе и да се издъни. Е издъни се, но този път издънката беше, че устройството умря на средата на 5км тичане. Батерията не беше зареждана още от първото зареждане, а двете тест тичания бяха не повече от 5 часа. По спецификация от Полар я дават, че идържа натоварване 12 часа. Явно при изключен режим се разрежда сама и не се знае кога може да загасне устройството след второто тичане. Друго нещо, което е нормално за повечето брандове е, че правят устройствата съвместими само с тяхни такива. Не може например да свържа каишката на Polar с последния модел на Suunto чрез bluethoot например.

И така като финални думи мога само да кажа, че наистина това устройство работи перфектно и отчита абсолютно точно стойностите на сърдечния ритъм. Още веднъж благодарности на XCoSports и магазин Basecapm за възможността да тествам устройството.

Още

Leave a Comment

error: