Home ЗдравословноЗдравословно Полезни или вредни са млечните продукти

Полезни или вредни са млечните продукти

октомври 27, 2017
Полезни или вредни са млечните продукти

Млякото и като цяло млечните продукти присъстват в почти всяко едно домакинство на почти всяко хранене в деня. Били те под формата на сирене, кашкавал, кисело мляко или пък някоя вкусна гозба, която се приготвя с прясно мляко или сметана. Такова голямо разнообразие от млечни продукти, които са много любими на хората.

По същество млякото е първото нещо, което малкото бебе консумира. То се смята за „храната на живота“ и още от ранна детска възраст хората започват да го обожават. А дали всъщност е толкова полезно колкото се твърди? Защо голяма част от хората страдат от лактозна непоносимост или алергия към млечните продукти?

Като се замислим никой бозайник на Земята не консумира млякото на друг вид бозайник. А ние хората правим именно това – консумираме мляко, предназначено за друг биологичен вид. Млякото всъщност е предназначено да увеличи размера на бебето за кратко време. В този ред на мисли едно човешко бебе не може и не бива да наддава толкова бързо и толкова много колкото бебето на кравата.

У човека липсват биологични механизми за пълноценно разграждане  на млечен белтък от чужд биологичен вид. 

А след кърмаческата възраст – дори на собствения, човешкия белтък! Белтъкът е сложна храна – той е „структура”, която трябва да се разгради на съставни части (аминокиселини). Това се случва посредством ферменти, които са  специфични за всеки вид белтък. И  се отделят само там, където има нужда от тях.  Затова природата е дала  на козата едни ензими, а на човека съвсем различни.

Количеството белтък в човешкото мляко е 1.2 гр/л. И бебето удвоява теглото си за 120 дни.  Белтъкът в кравето мляко е 3.3 гр/л. А теленцето удвоява теглото си за 47 дни. То веднага след раждането скача на крака и се придвижва само. Високото белтъчно съдържание в млякото на кравата е важно за бързото му укрепване , и развиване на мускулатура, костна система.

Как стоят нещата при човешкото бебе?

При човешкото бебе нещата стоят съвсем по друг начин. При него акцентът не е да се развият бързо костите и да наддаде на ръст, при него най-важен е един друг орган – МОЗЪКЪТ. От какво най-вече се състои мозъкът? От белтъци ? НЕ. Състои се най-вече от мазнини! Затова съотношението м-у белтъци и мазнини в храната на човешкото бебе трябва да е съвсем различно ,в сравнение с храната на телето.

Установено е , че децата хранени предимно с краве мляко имат по-малък коефициент на интелигентност, в сравнение с тези, хранени с майчино мляко! 

И това е логично, защото на телето не е заложено от природата да ходи на изпити по математика, а за човек  развитието на мозъка е приоритет и това развитие трябва да започне максимално от рано без да му се пречи. Затова кравето мляко е добро за телето, а човешкото – за човека.

Видове нетолерантност към млечните продукти

Тук ми се иска да разгранича 3 основни вида нетолерантност към млечните продукти. В единия случай можем да говорим за алергия към мляко. Една от най-често срещаните нетолерантности към млечните продукти е лактозната непоносимост (непоносимост към млечната захар). Третият тип е нетолерантност към млечния протеин (казеин).

  • Алергия към мляко

Това е една от най-разпространените алергии при децата. Тя се изразява в необичайна реакция на имунната система към мляко и продукти, съдържащи мляко. Има два основни протеина в кравето мляко, които могат да причинят алергична реакция – суроватка (whey) и казеин. Реакцията на имунната система към тях, води до възпаление и увреждане на различни тъкани в организма. Всъщност имунната система реагира на някои от млечните протеини и започва да произвежда антитела, чрез които да се защити. От този момента започва производството на химически субстанции (като хистамин), които причиняват възпаления и водят до различни видове проблеми (в храносмилателната система, по кожата и други). Обикновено реакцията на организма след консумация на млечни продукти възниква до няколко часа. Някои от симптомите за проява на алергична реакция са – повръщане, треска, проблеми с храносмилането.

  • Млечна непоносимост – непоносимост към някой от протеините на млякото

Млечната непоносимост е сходна на млечната алергия. Тя представлява нарушение на храносмилателната система. При това нарушение в червата не се произвеждат ензимите, които храносмилат млечните протеини. В този ред на мисли, млечните протеини остават в храносмилателния тракт. Едно от основните неща в млякото, което вреди е белтъка казеин. В един от източниците, на които попаднах при проучванията по темата, е обяснено, че най-общо млеката могат да се разделят на казеинови и албуминови. При тях тези два компонента са в различно съотношение. Ако при човешкото мляко съотношението казеин-албумин е 1:1, при животинските млека то е 3:1. Още от този факт можем да си направим извода, че телата ни не са устроени да преработват млякото на други биологични видове.

  • Лактозна непоносимост

Върху този тип нетолерантност ще отделя малко повече време, тъй като огромен процент от хората (в световен мащаб) страдат именно от лактозна непоносимост. Лактозата представлява млечната захар в мялкото.

Над 70% от населението в световен мащаб има лактозна непоносимост

За да бъде лактозата усвоена от човешкия организъм, той трябва да произвежда ензимът лактаза. С негова помощ се разгражда захарта в млякото. В случай, че организмът ви не разполага с достатъчно количество лактаза, лактозата остава в храносмилателния тракт, докато не бъде усвоена от бактериите в червата. Това от своя страна също води до редица неразположения и неблагоприятни симптоми като подуване на корема, газове, кожни проблеми, стомашно-чревни симптоми и други. Съществуват три типа класификации на непоносимостта към млечната захар, а именно:

  • Вродена лактазна недостатъчност – това е генетично заболяване, което се среща рядко. При него усвояването на лактоза е невъзможно още с раждането на човек;
  • Придобита/преходна лактазна недостатъчност – причина за нея е увреждане на тънките черва;
  • Основна лактазна недостатъчност – причина за нея е липса на ензима лактаза.

Интересен факт е, че човешкото мляко (кърмата) има много високо съдържание на лактоза ( приблиително 9%). В същото време кърмата е единствения чист млечен продукт, в който се съдържа и ензима лактаза. Лесното й усвояване е блгодарение на високото съдържание на мазнини. Друг интересен факт е, че най-високи количества лактоза има в течната част на млякото, а не в мазнините. В този ред на мисли нискомаслените млека съдържат повече лактоза.

Млечни продукти със съдържание на лактоза

На много хора една от любимите им групи храни са млечните. За съжаление обаче над 70% от българите носят генотипа за лактозна непоносимост. Почти всеки човек има в една или друга степен такава нетолерантност, която при някои не е отключена, но може да се прояви по всяко време и възраст. На фона на тези не толкова добри новини има и малка светлина в тунела. Дори хората, които имат ясно изявена нетолерантност към млечните могат да си позволяват да консумират такива, които имат съдържание на лактоза под 2%. Друг е въпросът дали е необходимо да товарим организмите си с тези тежки за обработване храни. Лично аз съм избрала да избягвам тези продукти, тъй като имам наблюдения върху себе си, че те не действат добре на организма ми. За тези, които не могат да се лишат от млечните деликатеси ето ориентировъчни проценти на съдържание на лактоза за 100 гр:

Лактоза на прах (над 98% лактоза), млечен протеин, whey (70-80%); сухо мляко (50% лактоза); прясно мляко, сирене, извара, шоколад (5% лактоза); кисело мляко и кефир (4% лактоза); моцарела (3% лактоза); Бри и синьо сирене (2% лактоза); масло (под 1% лактоза);  зрял пармезан (под 1% лактоза);  гхи (0% лактоза).

Реакция на организма при нетолерантност към млечни продукти (алергия, лактозна непоносимост, млечна непоносимост)

Човешкият организъм е съвършен и в момента, в който нещо не е подходящо за него, той незабавно дава сигнал. Въпросът е можем ли да различаваме тези сигнали и познаваме ли тялото си? При който и да е вид нетолерантност към млечни продукти тялото реагира – започвайки от кожни обриви и стигайки до тежки стомашни разтройства и дори автоимунни заболявания. Ето някои заболявания и симптоми, които могат да имат връзка: колит, гастрит, язва, подуване на корема, заболяване на Крон, газове, акне, псориазис, екзема, дерматит, хроничен бронхит, астма, остеопороза, остеоартрит и други.

Още малко за млякото и млечните продукти

  • Казеинът е най-големият проблем в кравето мляко!

Млякото е различно при всеки биологичен вид и всяко животно  отделя различни  ензими за да го разгради. За преработка на кравето мляко телето изработва ензима ренин. Като се отбие, телето вече не го произвежда и ако се продължи да му се дава мляко, то се разболява и дори умира!
При хората обаче нещата стоят по друг начин – за  преработка на майчиното мляко, при бебето отговорен е не ензимът ренин, а симбиотичните бактерии (бифидос), които се изработват В МАЙКАТА. Тези бктерии са в кърмата и чрез нея попадат в бебето! А краве млякото не може да усвоява дори и докато суче, защото му лисва съответният ензим – ренин. Ензимът ренин при бебето го няма. Затова една голяма част от казеина остава неразграден.
Казеинът е сложно вещество с различна структура при различните биологични видове. И всеки животински ( или човешки) вид е създаден така, че да преработва неговия си казеин.  А казеинът  от други биологични видове  не може да се разгради напълно.  Само че точно в това непълно разграждане е  големият проблем:
След раждането си, бебето приема първото си мляко от майката.  В него се съдържат много антитела, които са важни за имунната система на бебето. Тези антитела  също са протеини! За да попаднат в кръвотока, те УМИШЛЕНО НЕ СЕ РАЗГРАЖДАТ от храносмилателната система на бебето. Тази способност – известно количество неразградени белтъци да попадат  в кръвта  се запазва не само при детето, а даже и при възрастните. Това не е проблем, стига обаче да се употребяват човешки белтъци! Ако се приемат е на белтъци от чужд  животински вид, организмът ги приема, но може да започне да ги разпознава като ЧУЖДИ ЗА НЕГО ВЕЩЕСТВА.

В отговор на чуждите вещества, имунната система ги атакува, изработвайки собствени антитела срещу чуждият белтък. Причината е в това, че тези чужди белтъчни структури могат да се окажат много подобни на някои от собствените ни клетки и тогава  нашите антитела да се насочат към унищожаване на нашите си клетки, а не на чуждите – типична автоимунна реакция. Именно поради тази причина приемът на мляко от чужд вид може да предизвика автоимунни заболявания.

  • ГАЛАКТОЗА

Очните проблеми  могат да имат за причина употребата на мляко. Тук виновникът е галактозата, която спира да се разгражда от  човека, от момента когато той спре да суче! 

Кърмачето получава енергията си под формата на млечна захар, състояща се наполовина от глюкоза и галактоза. Млечната захар се нарича ЛАКТАЗА. Тя се разгражда до ГЛЮКОЗА и ГАЛАКТАЗА посредством ензимът лактаза. При малка част от хората той запазва действието си и през годините.

ГАЛАКТАЗАТА обаче се разгражда чрез ензимът Б-галактозидаза, който при всички хора спира да действа след кърмаческата възраст!

Галактозата е нещо като резерва към глюкозата. Организмът посяга към нея, когато има недостиг от глюкоза. Но след отбиването на кърмачето, генът, който отговаря за преработката на галактозата вече не е активен! Възрастният човек не може да преработи галактозата. Или генът е дотолкова дезактивиран, че практически процесът не работи.
Какво се случва: Организмът лесно се справя с глюкозата от млякото, но с галактозата не знае какво да прави! Той започва да я складира, да я отлага на различни места в тялото: –

  • В кожата или в подкожието ( което е всъщност ЦЕЛУЛИТ)
  • В очите
  • В ставите
  • Млечните продукти са много богати и на мазнини и холестерин

Холестеринът в мазнините обаче е оксидиран, (окислен, което се дължи на контактът му с въздуха при преливане на млякото, преработката,  разнасянето му) Този холестерин е много по-вреден от обикновения, заради свободните радикали, които се образуват точно при окисление на мазнините. Този лош холестерин по-нататък води до склеротични плаки в артериите, инфаркт, инсулт.

Мазнината в млякото е много и това означава – повече калории. Тези калории е по-добре да се приемат под формата на сложни въгрехидрати, защото те се разграждат лесно и също така – засищат. А мазнината не засища толкова и провокира към  още по-голяма консумация на мляко. Някой сигурно си мисли, че калориите са си калории, без значение от къде ги набавяме.

Калориите от въглехидратите са по-важни за организма (заради глюкозата в тях) и той ги преработва първо тях, а чак след това започва да преработва калориите от мазнините!  И ако няма нужда от всичките калории, които са в мазнините, той просто „ги зарязва” и ги отлага някъде по тялото . НА практика производителите на мляко ни лъжат в процента масленост. Те измерват сътношението на мазнината към водата , а не към целия продукт! И затова четем че млякото съдържало 2-3% , като на практика това е съвсем иначе – чаша мляко – до 49%, „обезмаслено” – 20% , сладолед , кисело мляко – до 50%, мазно сирене – до 65%. В среднодневното потребление на мляко се съдържа толкова холестерин (160мг) ,колкото при 53 резенчета колбас.

  • ОСТЕОПОРОЗА

Една от най-определящите причини за остеопорозата е твърде много протеин в храненето! Калцият е много необходим за борбата с тази болест, но в кравето мляко наистина има много калций. Въпреки това, млякото не е негов добър източник, защото калцият съжителства с голямо количество (животински) белтъчини.

Правени са стотици изследвания с един и същ извод:

Жените , които си набавят калция от животински белтъчини имат 3.7 пъти повече счупвания от тези, които използват растителни източници.”

Причината е, че растителният белтък не провокира отделяне на такова голямо количество киселина. А подкиселеният организъм връща баланса чрез изземване на калция от костите! Съществува парадокс – на хора страдащи от дефицит на калций  предписват допълнително количество  калций. Само че тук отново има проблем и той не се състои в недостиг на самия минерал, а в компрометираната вече система за усвояване и ВГРАЖДАНЕ на калция, а именно –  клетките – остеобласти. При нарушен киселинен баланс + влиянието на неусвоения казеин тези клетки спират да функционират. При връщане на алкално-киселинния баланс в норма тези клетки отново стават активни. И тогава няма нужда от таблетки или животински продукти с калций.
Дори да се приемат 1400 мг калций на ден, човек приемащ голямо количество протеини на ден, ще губи до 4% от костната си маса всяка година.

  • Канадски учени установяват през 2001 много тясна имунологична връзка м-у Множествената склероза и диабет тип1

Млякото е превъзходен носител на инфекции! Заради  мазнината му, бацилите, попаднали в организма, са защитени от стомашните  сокове, а понеже то е течност – в нея те удобно се придвижват извън сектора, където  се отделят  тези стомашни сокове и се настаняват в безопасното дебело черво.
Направени са опити, при които се установява  следното: Преди пастьоризацията в млякото нормално присъстват малко количество патогенни бактерии, успешно потискани от млечните бактерии (лактобацилос и др.) Обаче след пастьоризацията полезните бактерии почти измират, а патогенните – не. Останали без естествения си враг патогенните започват бурно размножаване!

  • Алергии

Около 90% от алергиите се причиняват от употреба на краве мляко. Израелско медицинско списание твърди, че млечните продукти са основната причина за алергии, астма, проблеми със съня, мигрена. 
Калцият от кравето мляко се усвоява на 25%. (заради това че в него няма достатъчно магнезий, необходим за разграждането на калция)  Останалите 75% отиват да неутрализират повишената от самото мляко киселинност. Обаче не всичките 75 се разграждат, причинявайки допълнителни проблеми на организма с извеждането на неразградения калций.

  • Кравето мляко прави и  ХОЛЕСТЕРОЛНИ ПЛАКИ

В холестеролните плаки по кръвоносните съдове има холестерол и  КАЛЦИЙ! Същият калций, който е иззет от костите, за да неутрализира подкиселяванията от млякото! Проблемът е, че остатъкът от него не може да бъде нито изведен от бъбреците (заради свръколичеството му), нито вграден обратно в костите (защото остеобластите на са в състояние за това) и организмът решава да го отложи тъкмо в съдовете и ставите.

  • Малко и накратко за  сиренето и кашкавала

В процеса на производство глюкозата се усвоява от бактериите, остава само галактозата -тя не се преработва от организма, оксидиран холестерин (най-лошия),  казеин и голям процент мазнини. Попадайки в стомаха, сиренето и кашкавалът стоят там много дълго, защото много бавно и трудно се разграждат.Това, което идва  от стомаха и попада в червата е висококонцентрирана и силно киселинообразуваща смесица от казеин, галактоза, холестерин. Кашкавалът е възможно най-киселинообразуващият от всички възможни хранителни продукти.

Как да разберем дали имаме нетолерантност към млечните продукти?

Има три начина, чрез които да разберем дали имаме някаква нетолерантност към млечни – кръвен тест, ДНК тест и чрез самонаблюдение. Както при глутеновата непоносимост, така и тук – човек трябва да слуша своето тяло. Изключвайки за определен (сравнително дълъг) период от време различни категории храни и оценявайки как се чувства, човек може да направи най-доброто за себе си и своето тяло. Всичко е толкова индивидуално, че ако при едни нещо действа благотворно, при други може да е обратното. Именно поради тази причина е хубаво човек да наблюдава себе си и да прави това, което е добро за него самия.

Да ям ли млечни ако нямам проблеми?

Млякото и млечните продукти  могат да бъдат ( и в различна степен винаги СА)  вредни за  : очи, имунна система ( най-вече диабет тип1, ревматоиден артрит)  бели дробове (бронхити, хреми, възпаления),дебело черво (всякакви възпаления в него), кожа (екземи, обриви), за множество детски болести –  от бронхити  до бъбречни ( товари силно нежните детски бъбреци,  които трябва да се справят с извеждането на 6 пъти по-голям излишък от   калций и фосфор ,съдържащи се в кравето мляко )  отмива калция (остеопороза) ,сърдечни заболявания (заради големия процент наситени мазнини ) онкологични заболявания.

Отново сложния въпрос, особено когато става въпрос за храни, които обичаме. И отново отговорът не е еднозначен. Всичко е въпрос на светоусещане – моят избор е да не консумирам млечни продукти, но отново не изпадам в крайности. Когато ми се дояде нещо, в което има млечни си хапвам, но това се случва рядко. Като цяло прясното мляко е изключено изцяло, кашкавалът също – те са най-тежки за организма. Сирене и кисело мляко се случва да хапна, но може би по-рядко от веднъж в месеца. В общи линии с времето човек отвиква от вкусовете и няма нужда от тях, не ги търси и не се сеща за тези храни.

У дома използваме здравословните алтернативи на млякото, като пием предимно бадемово и соево мляко. Можете да прочетете повече за растителните млека и ползите от тях тук. Сиренето и кашкавалът са заместени от тофу (соев продукт), с който приготвяме доста вкусотии. Разбира се вкусовете не могат да се сравнят.

Надяваме се статията да е била полезна и интересна за вас. Ако имате някакви препоръки можете да ни пишете : ))

Можете да ни позледвате във FACEBOOK, за да следите новостите в Sunrising Life.

Иползвани източници:

SCIENCE NEWS 12.03.1994  

New England Journal Of Medicine 1985;312

Journal Of the American Medical Associacion 1984;252 

Journal of  Dairy Science 1988 ;71

American Journal of Epidemiology 1980; 112  Science 1981;213 

American Journal of Clinical Nutrition 1979;32

American Journal of Clinical Nutrition 2001

American Journal of Clinical Nutrition 1974

Israel Journal of Medical Science 1983;19,  Pediatrics 1989;84 

MEDICAL TRIBUNE ( от 20.09.1996) със заглавие – „Кръв в изпражненията на малкото дете – това може да е заради млякото.”

Журнал за Педиатрична Гастроентерология и Хранене 1993

Видео лекция на Prof. Dr.Walter Veith7

Млякото и казеинът на д-р Г.Гайдурков

Земя на заем

Още

5

Константин ноември 15, 2017 - 8:50 pm

Явно, авторите на статията нямат домашен любимец, бозайник. Дайте краве мляко на котка, например, или куче…за да видите, че още първото основно твърдение (в удебелен шрифт) не е вярно.

Reply
Peter Todorov ноември 16, 2017 - 9:36 am

Всъщност давате пример за контролирана среда или осиротели животни, за които това мляко е животоспасяващо. В естествена среда няма нито един такъв случай, пък и няма статистика при животните, какво се случва след това спрямо животното, което не е консумирало. За щастие при хората има такава и е обяснена добре в горната статия ;)

Reply
Мим ноември 16, 2017 - 10:41 am

Ключовата дума във Вашия коментар, Константин, е „дайте“ – ако дадете мляко на котката, вероятно ще яде (моят котарак му се муси), но сама няма да отиде да суче от вимето на кравата, овцата или козата. Според мен това се има предвид в твърдението с удебеления шрифт…

Reply
Коцето септември 14, 2018 - 8:33 am

Интересна статия. Разбирам гледната Ви точка – една корекция във връзка с цитата по-долу. На никой биологичен вид не му е заложено да ходи на изпити по математика. Човекът не прави изключение. Ние сме животни – двата инстинкта, които управляват цялото ни съществуване са “оцелявай” и “възпроижвеждай се”. В тази връзка физическото развитие през цялата история на вида ни (изключение правят последните около 200-300 години) винаги е било първостепенно и най- важно. Корен квадратен не се яде, нито с интеграл можеш да ловуваш или осигуриш безопасност.

Още веднъж – страхотна статия. В гледната Ви точка има много здрав разум.

“И това е логично, защото на телето не е заложено от природата да ходи на изпити по математика.”

Reply
К. :) юли 25, 2019 - 10:36 am

Много полезна статия! Млякото и млечните просукти са много вредни и е добре да да ги консумираме.

Reply

Leave a Comment

error: