Сигурна съм, че няма да ви изненадам като кажа, че Пловдив е известен из целия свят като Градът на тепетата. Още в миналото е бил наричан като Града на седемте хълма. От много векове насам броят на хълмовете е променлива. Към момента се смята, че официално в града има 6 тепета. Три от тях са в Стария град, известни още като Трихълмието – Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе. Другите 3 тепета са – Бунарджика (известно още като Альоша), Младежкия хълм (Джендем тепе) и Сахат тепе (Данов хълм). Някои от тепетата имат по няколко имена, като целта е била да бъдат избегнати турските им такива. При разходката ни и Пловдив имахме възможността и времето да се качим до някои от тепетата.
Джендем тепе
Това тепе има още няколко имена, най-известното сред които е Младежкия хълм. Друите му имена са Адски хълм (далечния хълм), Джин тепе (Хълмът на духовете), Чигдем тепе (Хълмът на минзухарите). В сравнение с другите тепета той е малко по-отдалечен, разположен в западната част на града. Със своите 307 метра надморска височина, Младежкия хълм е най-високия хълм. На това тепе има множество растителност и животински свят, дори 2 от представителите на растителните видове са включени в Червената книга на България. Едва през 1948 година започва облагородяването на това тепе от бригади с младежи, от където идва и наименованието му. Другото нещо, с което е известно това тепе е Детската железница.
Ние имахме намерение и желание да отидем до него и да повозим малката на железницата, но този път не успяхме. За следващия път сме си оставили още доста интересни места за посещение, сред които е и Младежкия хълм.
Бунарджика
Това тепе е известно още като Хълма на Альоша, Хълма на освободителите и Джанавар тепе. Името Бунарджика идва от турската дума за кладенец – бунар, като се е смятало че на това място е имало кладенец. Хълмът е разположен на запад от централната част на Пловдив и е второто по височина тепе в града. На върха се намира и пеметникът на Альоша, който е символ на Съветската армия. Около Бунарджика могат да се видят и останки от седмото – Марково тепе.
На това тепе Пепи успя да посрещне един залез. Доколкото разбрах на качване е объркал леко пътя и с стигнал горе малко преди слънцето да се скрие зад хоризонта. За сметка на това пък е успял да заснеме гледката към светещите пътеки на Младежкия хълм.
Сахат тепе
Това е тепето, което се намира буквално в центъра на града. Ние стигнахме доста случайно до него, защото Рая видя стълби, на които нямаше как да устои. Изкачи ги всчиките сама (за ръка разбира се) и не успя да се умори, та горе падна ено тичане и едно катерене по площадките и стълбите. Сахат тепе е още известно като Данов хълм и Часовниковия хълм (в превод от турското му име). Кръстен е по този начин заради високата близо 18 метра часовникова кула от 16 век, намираща се на върха. Надморската височина на върха е около 210 метра.
Тепето е с два върха – на единия се намира часовниковата кула, а на другия радио-телевизионната кула на града. Двете са свързани от площадка, където има много пейки и приятни за отдих местенца. Точно там Рая не се спря в продължение на доста време.
Пловдив е единствения град в Европа, в чиито граници има цели 3 защитени природни територии. Две от тях се намират в идеалния център, а третата е именно Дановия хълм. Защитената територия носи името на Христо данов – книжовникът и кметът, който е разпоредил озеленяването на Пловдивските тепета.
Трихълмието – Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе
Това са трите хълма, върху които е разположен Стария град на Пловдив. Таксим тепе (Сарай тепе или Кесяково тепе) и Джамбаз тепе се намират от двете страни на Античния театър. Таксим тепе – Хълмът „разпределител“ – в миналото там са се събирали водите на аквадукта, който след това ги разпределял в различни посоки поп Трихълмието. Третото тепе в стария град е Небет тебе, известно още като Хълмът на стражите. На него има археологически разкопки, които свидетелстват за наличието на древнотракийски град на тази териротия. При разкопките на Небет тепе са открити множество останки от крепостни стени и кули.
Ние се отбихме до Небет тепе, благодарение на един човек, който ни видя че се чудим на къде да поемем и ни посъветва да повръвим още малко нагоре до хълма. От там се разкрива гледка към 3 от тепетата (Альоша, Младежкия хълм, Сахат тепе) и голяма част от града. За залез това е може би уникално място. Ние нямахме време и възможност да останем за залеза, защото трябаше да си пътуваме към София. Следващият път залезът със сигурност ще е от Небет тепе.
Още няколко тепета
В тази категория има още 3 тепета – Марково тепе, Каменица и Лаута. Марково тепе е седмото тепе, от което няма и помен в днешни дни. В момента на негово място се издига голям мол. Осмото тепе – връх Каменица е с подобна на Марково тепе съдба. Намирало се е до бирената фабрика, но е напълно заличено. Лаут тепе е доста отдалечено от града и се смята за бивше тепе. Към момента от него има останала малка могила.
Като за финал
При това посещение на Пловдив разполагахме само с два дни, в които няма шанс човек да разгледа всичко в града. За това сме си оставили доста интересни местенца за следващия път. В това число влизат и две от тепетата на Пловдив – Младежкия хълм и Альоша (аз и Рая не успяхме да стигнем до там).
Можете да прочете повече за местата, които успяхме да посетим и забележителностите в Пловдив, който видяхме за тези 2 дни в статията – Какво да видим в Пловдив. Скоро ще има и част втора на пловдивското ни приключение. Осъзнахме, че с проходило дете е доста трудно човек да планира и изпълнява всичко от плановете си. За това пък разходката с малко дете винаги е вълнуваща, интересна и определено непредсказуема.