Home ЛайфстайлЛайфстайл Защо избрах домашно раждане и за двете си деца

Защо избрах домашно раждане и за двете си деца

юли 16, 2019
Защо избрах домашно раждане и за двете си деца

Дълго време избягвах да пиша и говоря по тази тема, но ето че най-накрая дойде и моментът,  в който да пиша и за това. За мен раждането е изключително лично преживяване – преживяване на майката, бебето и не на последно място бащата. За жалост жените сме забравили да слушаме тялото си, интуицията си и да имаме повече доверие в себе си и в живота. Природата е измислила всичко съвършено, но ние сме се отдалечили много от нея. Според мен поради тази причина, много жени не успяват да се насладят на раждането си. А също толкова много жени приемат раждането като нещо ужасяващо. Раждането е процес, през който ако се премине с приемане и разбиране, може да бъде наистина невероятно красиво преживяване.

Кратко въведение в моето светоусещане

Тъй като по-надолу на няколко места се прокрадва идеята за убежденията, които ни пречат в живота, няма как да не напиша няколко изречения предисловие. Аз вярвам, че всеки човек е съвкупност от множество подсъзнателни модели, които по един или друг начин влияят на събитията в живота му. Повечето такива модели са благодарение на родителите и са трайно загнездени в нас, дори без да го осъзнаваме. Като всеки човек и аз имах доста такива „ограничаващи убеждения“, едно от които беше „Винаги мога да се справя по-добре и никога това, което съм направила не е достатъчно.“ Това е в резултат на много взискателна и амбициозна майка, която цял живот е изисквала от мен много. Е, това убеждение успях да „изчистя“, изкореня, премахна от себе си (както искате го наречете) с моето първо раждане. Тогава доказах на себе си, че мога да се справя по-най-добрия начин с раждането на дъщеря ми. След това усетих как тези думи, които цял живот са ме мъчили и са били мои демони, вече нямат сила над мен.

С първата ми бременност вярвах безусловно, че всичко с раждането ще бъде наред. Но явно само вярата не е достъчна, за да случи събитията така. Явно огромно значение имат тези коварни модели в подсъзнанието ни. С втората бременност тези модели оказаха влияние и върху здравословното ми състояние, може би за да им обърна внимание най-нарая и да се погрижа да бъдат решени преди раждането.

И така, след това кратко лирическо отклонение, което е необходимо, продължавам по темата за домашните ми раждания :)

Защо и как родих дъщеря си у дома

Преди две години, когато забременях с дъшяря ми, още в самото начало започнах да чета много. Изчетох и изгледах куп материали свързани с раждането. Още тогава започнаха да се прокрадват в мен мисли за домашно раждане. Когато го споделих с Пепи, той беше категорично против. Отказа ми в мига, в който чу предложението. С течение на времето аз продължавах да чета и да се информирам и му разказвах за всички ползи от естественото раждане. Разбира се, в България естественото раждане за жалост е много далеч от болничните раждания. За мое щастие не съм имала и едва ли ще имам болнично раждане. От всичко прочетено, чуто и видяно знам, че в болниците раждането е дирижирано. На много малко места жената има свобода да се движи и да прави това, което тялото и желае, когато ражда.

Ключовия момент – последна консултация

По време на последната ми консултация със следящия ме лекар (10 дни преди термин), отидохме със родилен план – действието се развива в частна болница. Когато казахме на докторката, че не искаме намеса (окситоцин, епизотомия, форсиране на раждането, отложено клампиране), каза „Ако си мислиш, че някой ще се съобрази с всичко това, жестоко се лъжеш. Това бебе трябва да излезе и ние ще направим каквото трябва, за да се случи това.“  В момента, в който излязохме от кабинета й се обърнах към Пепи и му казах „Аз ще родя у дома!“. Този път явно тази идея беше узряла и в него и се съгласи.

Раждането на дъщеря ми

Самото раждане продължи наистина много време, което никой нямаше да ми даде ако бях в болница. Имах около 20 часа родилни болки, 10 часа от тях бях с напъни. Бебето ми се роди напълно естествено (3300 грама и 53 см), без никой да ме пришпорва и плаши. Тя просто е имала нужда от време, за да й се конфигурира главичката достатъчно, за да премине през малкия ми таз.

Още тогава осъзнах, колко е важно да се справим с нашите собствени „демони“ и убеждения, които ни пречат в живота. Първото ми раждане беше толкова тежко, защото не се бях погрижила да уредя „стари сметки“, които явно трябваше да бъдат уредени преди да се появи детето ми.

Второто ми домашно раждане – раждането на сина ми

И аз и Пепи бяхме сигурни, че искаме децата ни да бъдат с малка разлика. Когато Рая стана на 1 годинка, забременях отново. Тъкмо си бях влязла в „старите дънки“ и хоп, всичко започна отново. Втората ми бременност беше съпътсвана с множество здравословни проблеми – за мен, слава Богу бебето си беше перфектно през цялото време. Този път дори не сме коментирали къде и как ще раждам. И за двама ни беше ясно, че ако всичко е наред (а то нямаше как да не бъде), ще посрещнем нашия син у дома.

През тази бременност се погрижих да се справя с менталните си проблеми и задръжки. Успях да изчистя всичко, което би ми попречило да имам едно красиво раждане. Е, раждането на сина ми беше наистина мечта – бързо, леко и помитащо. Имах свободата да се движа през цялото време и да бъда в удобни за мен пози, а нарая сама си го поех.

Защо избрах домашното раждане за мен и децата ми

Както казах в началото на тази статия, за мен раждането е едно много лично преживяване. Това е сакрален момент, в който не бих искала да се меси никой. Жената е наистина съвършена и е създадена, за да може да износи и роди децата си. Има толкова много страни, в които домашното раждане е нещо напълно нормално и дори се препоръчва. Бебето се появява в средата, която познава добре – у дома. Родилката е спокойна и има пълната свобода да усеща себе си и тялото си. Толкова много сме се отдалечили от природата си, че не знаем как да родим собствените си бебета. Чакаме някой да ни каже кога да дишаме, кога да напъваме, кога?! Чакаме някой да ни подксазва какво да правим със собсвените си тела! Всъщност тялото знае най-добре, просто трябва да се вслушаме в него. За да не повтарям множеството ползи на естественото раждане може да прочетете голяма част от тях в статията – Естествено раждане и нормално раждане – безценни ползи.

Финални думи

Знам, че за много от вас ще съм „Онази лудата“, в ежедневието ми често ми се случва да ме оприличат така, когато разказвам за ражданията си. Голяма част от вас изобщо няма да се опитат дори да разберат философията ми, но това е нормално. Не очаквам всеки да разбере и да се припознае в моите решения. Но знам, че има и една част жени, които имат нужда точно да чуят, че и това е възможно – домашно раждане в България. Сигурна съм, че има различни жени и всяка ще намери нещо за себе си в този мой разказ. По същия този начин съм сигурна, че някои жени ще бъдат безкрайно възмутени.

Всеки сам прави изборите в живота си. За мен решението да родя у дома и двете си деца и едно от най-хубавите, които съм взимала. До дъното на душата си вярвам, че вкъщи могат да се объркат по-малко неща, отколкото в болницата. Може би заради силната ми и безусловна вярва всичко се разви и двата пъти по най-добрия начин. Може би съм огромна късметлийка, а може би всичко това е просто съдба. Знам ли?! Не агитирам никого да ражда у дома, а просто разказвам своята история и какво ме е подтикнало към подобни решения.

Може би ще ви е интересно да прочетете също за Интервенциите по време на раждане в болница и какво трябва да знаем за тях, както и Ползи и рискове от водното раждане и Нормално раждане или секцио. Също така, в категория Бебешори, може да намерите още много и различни статии, свързани с бременност, раждане и родителство.

Може да ни последвате в нашия YouTube канал, където съвсем скоро мисля да кача видео с подробен разказ за домашното раждане на синът ми.

Още

Leave a Comment

error: