Home ПътешествияВодопади Водопад Мангъро в Беласица

Водопад Мангъро в Беласица

март 22, 2018
Водопад Мангъро в Беласица

Беласица е много красива планина с гъста гора и разнообразие на различна растителност. Със сигурност през лятото и пролетта, когато всичко е зелено е много красиво. Ние я посетихме преди няколко дни за първи път. Обиколихме цели 5 от нейните водопади в това число и водопад Мангъро. Бяхме много приятно изненадани какви красоти крие тази не толкова голяма и висока планина. До скоро тя е била непозната, защото достъпът до нея е бил ограничен, поради факта, че е на границата ни с Македония и Гърция. За щастие вече можем да се разхождаме из красивите й горски пътеки и да се радваме на красотата й.

Как да стигнем до водопад Мангъро?

След водопад Дъбицата се отправихме към водопад Мангъро. И двата водят своето начало от село Скрът. Селото е с много лоши пътища, които на места дори липсват за това внимавайте много ако държите на това да не счупите колата си. Селото се намира на около 21 километра от град Петрич и пътя до него е хубав.

Влизайки в селото в отляво се намира училище. Първата пряка в ляво след училището е забранена, но местните ни казаха да завием по нея и да караме само нагоре, за да стигнем до църквата. Точно в тази пряка има огромна дървена табела с надпис „Природен парк Беласица“ – няма как да се объркате. Църквата се намира в най-високата точка на селото и няколко метра след нея се влиза в гората, от където започват и пътеките към водопад Дъбицата и водопад Мангъро. До нея обаче с лека кола е почти невъзможно да се стигне. Ние оставихме колата и продължихме пеша нагоре. Положителното е, че има маркировка навсякъде – по оградите на къщите и по електрическите стълбове.

В гората

Като се подмине църквата след не повече от 100-тина метра се влиза в горската част. Там има два пътя – надясно (зелена и жълта маркировка) към връх Тумба и водопад Дъбицата и наляво (синя маркировка) към водопад Мангъро. Ние отидохме първо до Водобад Дъбицата – можете да прочетете повече в статията за него. След това по обратния път и отново стигнахме до този разклон. Пътят към водопад Мангъро е доста по-полегат в сравнение с този към Дъбицата и е с продължителност около 40-тина минути (отново зависи от темпото).

Изгубването на пътеката

Тръгнахме по синята маркировка и не след дълго стигнахме до мостче – много готино за снимки. От него обаче има подвеждаща маркировка надясно. Тук е моментът да отбележа, че трябва да се пресече моста и да се върви по пътеката, на която реката се пада вдясно.

За съжаление ние се объркахме от маркировка, която имаше на едно дърво вдясно и тръгнахме натам. Не след дълго пътеката се изчезна, и ние решихме, че ще продължим малко и ще намерим къде да прекосим водата. Е, не намерихме такова място. Вървяхме може би повече от 40 минути през храсти, шубраци и камъни. В един момент решихме да се върнем малко назад и да пресечем реката. Върнахме се до мястото, където ясно се виждаше пътеката от другата страна на брега. Пепи изгради пътека от камъни във водата и пресякохме. Е, не минахме и без да се понамокрим – аз с два крака, а той се размина с един мокър. За щастие малката беше суха и дори не разбра за неудобството, което имахме по време на този преход. Удължихме с доста време прехода и пристигнахме там доста уморени.

След като пресякохме вървяхме по хубава и истинска пътека около 15-тина минути и стигнахме до водопада. Ако не се бяхме изгубили може би щяхме да стигнем до него за около 35 минути с темпото, с което вървяхме.

Водопад Мангъро

Водопадът е може би с над 15 метра воден пад. Пътеката до него е приятна и сравнително полегата, като се изкачват около 210 метра денивелация. Самият водопад се намира на около 1200 метра надморска височина. Това, което ни направи впечатление е, че тази територия е малко по-дива. Все още не се беше раззеленило наоколо. Гледахме пролетни снимки от там – изглежда невероятно красиво. При нас беше малко по-усойно, заради голите клони на дърветата. Въпреки това, водопадът е много красив и си заслужава да се види. Най-вероятно ще го посетим отново през друг сезон. Важното е само да не се изпуска маркировката, защото не е никак приятно да се броди из неутъпкани места, особено със спящо бебе и неподходяща екипировка.

Малко и за бебето

Стигнахме до извода, че малката обожава да пътува. Супер спокойна е, гледа с интерес природата и е много впечатлена от водопадите и шума на водата. Сгушена в мама в слинга или раницата се  наслаждава и си спинка. А след цял ден раходки, вечерите заспиваше блажено и така почти до сутринта. Е, не й харесваше в ресторанта на хотела и там ни правеше малко диви и щастливи, но не можем да се оплачем, предвид колко беше толерантна към нашите луди идеи за целодневни разходки в планината.

За финал

Връщането от водопада до селото беше много бързо – може би за 20-тина минути слязохме. После за миг се постреснахме, че неможм да си намерим къде сме оставили колата. Но за щастие селото е толкова малко, че няма как да се изгуби. Изядохме по една ябълка и тръгнахме към следващата дестинация, която бе предвидена за този ден – Яворнишки водопад. За този ден бяхме предвидили 4 водопада, а до тук бяхме отметнали 2. Очакваха ни още 2, до които в крайна сметка стигнахме. Съвсем скоро ще ви разкажем и за тях.

Можете да следите пътешествията ни във FACEBOOK страницата ни или да споделите с нас вашите пътешествия с бебета в групата Пътуване с бебе.

Още

Leave a Comment

error: