Обожаваме планината във всяко време. Обожаваме аромата на пролет в планината, есенната меланхолия на пожълтелите дървета, лятното планинско слънце, зимните снежни склонове. Много често се озоваваме във високото за изгреви и залези. Тогава условията са малко по-сурови, но пък гледките са наистина незабравими.
За известно време бяхме ограничили планинските разходки, поради един огромен корем миналата година, а сега само Пепи ходи в тези студове. Тази година на няколкото изгрева, за които се е качвал до Черни връх, все нямаше късмет със зашеметяващи гледки. За сметка на това винаги се е връщал зареден и супер щастлив. Как да не е щастлив човек, когато се докосне до природата. За радост обаче идват по-топли дни, в които ще се радваме отново на планински разходи. Този път ще е в компанията на малкия член на нашето семейство. Наистина вече нямаме търпение да я заведем на любимите си места сред природата. Надяваме се да успеем да посеем в нея любовта към планината и след време да ходи редом с нас с удоволствие.
В тази статия ще споделим 5 от нашите най-любими планински места, които тази година със сигурност ще посетим отново. Ще започна с двете най-близки до София – Черни връх и Камен дел. Това са места, които можем да посетим по всяко време без да е необходима много голяма предварителна подготовка.
1.Черни връх
Ще започна с Черни връх, защото ни е най-близо и можем да отидем по всяко време (дори да разполагаме само с половин ден). Това място е болезнено познато и за двама ни. Преди да се срещнем сме се качвали сами безброй пъти. Наскоро коментирахме дори, че аз съм го качвала сам сама от Драгалевци, през Владая, през Златните мостове. Преди да се срещнем, обожавах да ходя сама в планината. Успокоявах се, почивах си. Витоша ми беше на една ръка разстояние и при всеки удобен момент ходех там. Обожавам горите й, баирите и красивите местенца, които с сгушени в нея. Тази година смятаме да го качим по южните склонове. Разбира се, това ще се случи, когато времето позволява да предприемем такава разходка с бебе. Може би ще пропуснем пролетта, защото тогава по южните склонове на Витоша се събуждат от зимния си сън гладни мечета.
Замръзнали сгради на Черни връх
2.Връх Камен дел
В старото ми жилище гледката беше невероятна. Камен дел се издигаше колосално и всяка сутрин пиех кафето си (тогава още пиех кафе), любувайки се на величествеността му. Парадоксалното бе, че въпреки че всеки ден в продължение на години, го гледах сутрин, не се бях качвала на него. Когато се запознах с Пепи, се качихме заедно до там. Е, гледката от горе е също толкова впечатляваща, колкото и тази от балкона ми сутрин, а може би дори повече. Това е мястото от където се разкрива цяла София, когато гледаш към нея и същевременно място, на което можеш да се любуваш на планински залез (не по-малко впечатляващ от светеща нощтна София). От Камен дел определено се разкрива Най-добрата гледка към София.
Гледка от връх Камен дел
3.Връх Мальовица
Това е едно сантиментално за мен място. Свързвам го с едно неописуемо състояние да духа – пълно спокойствие и страхопочитание към планината. Преди години, когато започнах да ходя активно по планините, в Рила бяха първите ми преходи. Тогава част от мен остана в Рила. Както обичам да казвам „Сърцето ми е в Рила“. Тази планина е много лична за мен и никога няма да ми омръзне да опознавам, нейната необятност. Връх Мальовица е едно от любимите ми места отдавна, а Пепи се влюби в него преди 2 години, когато го изкачихме заедно (Изкачване на връх Мальовица). Простора и гледката, която се разкрива от това място е неописуема – трябва да бъде видяна и изживяна.
Гледка от връх Мальовица
4.Седемте Рилски езера
Продължавам с още една красота в Рила – Седемте рилски езера. В последните години в някои дни, там можеш да срещнеш повече хора отколкото в някой мол. За съжаление много се комерсиализира. Започнаха да качват хора до горе дори с високопроходими коли, с което лично аз като любител на ходенето не мога да се съглася. Не искам да навлизам в тази тема, защото ще се измести фокусът на статията. Въпреки всичко, езерата са едно място с изключително силен заряд и една омайваща притегатлност. Неслучайно дъновистите организират там ежегодните си срещи. Ходила съм там много пъти и никога няма да ми омръзне да го правя. Да се събудиш там е сякаш се събуждаш в някоя красива приказка, а вечерите в които си под звездното небе оставят траен спомен в съзнанието на всеки. Един от последните пъти, в които се разхождахме там, изминах цялото разстояние боса (от лифта до Сълзата и обратно) – беше уникално преживяване. В един момент успяваш да се движиш така, сякаш се сливаш със земята под краката си и не усещаш дискомфорт от камъчетата по земята. Уникално! Това винаги ще остане едно от любимите места и на двама ни.
Млечния път на фона на 7те езера
5.Връх Ботев
Като за финал остава и Старопланинският първенец – връх Ботев. Дълги години ми беше мечта да се кача на този връх, но все нещо се случваше и ми се разминаваше. Преди 2 години с Пепи го изкачихме (на мен ми бе за първи път, а той беше ходил там и преди). Тогава си бяхме поставили за цел да го изкачим за един ден и успяхме. Беше незабравимо преживяване, за което можете да прочетете повече в Изкачване на връх Ботев за един ден. За Пепи това е едно от най-красивите места и много любим маршрут. Лично аз тогава нямах възможността да му се насладя изцяло. Определено ми извади душата, но съм се зарекла да отидем отново. Този път с преспиване на хижа Рай. Сигурна съм, че тогава ще се потопя повече в красотата на Стара планина.
Връх Ботев по залез слънце
Това са едни от нашите най-любими местенца. Пет места в три планини – Витоша, Рила и Стара планина.
Можете да разгледате още и една прекрасна Рилска разходка – Урдини езера – красотата на Рила, както и Какво ни дава планината. Тази година ни предстои опознаване на Родопите. Може би списъкът с любими ще се разшири. Също сме планирали и няколко обиколки из езерата на Пирин планина. Предстои една доста „планинарска“ година, надяваме се на попътен вятър, за да можем да осъществим всички наши замисли.