Ах тази планина Беласица и тези водопади в Беласица! С всеки водопад, който посетихме там оставахме все по-очаровани от това колко красиви места има там. Първите два водопада бяха Дъбицата и Магъро. Трeтият, който планувахме беше Яворнишки водопад. До първите два се стига от село Скрът, докато до Яворнишкия пътят тръгва от село Яворница.
Малко повече за планина Беласица
Макар и не толкова добре позната, тази планина крие в себе си големи природни бижута. Не е много голяма и висока, но има изобилие от реки и водопади. При почивката ни в Сандански, бяхме планирали да посетим Ляшнишки водопад. Покрай него открихме още 4 много красиви такива в Беласица. Беласица бива поделена от 3 три държави, като едва 20% от нея попада на територията на България. За сметка на това обаче, нейната най-висока част е именно у нас с представител връх Радомир. До преди няколко десетки години планината е била с ограничен достъп, поради факта, че е гранична зона. От 2007 е обявена за природен парк и е със свободен достъп. Прекрасна е както за преходи, така и за пикник и лека разходка с деца. Това, което ни направи силно вечатление е, че всеки един маршрут е много добре маркиран и има табели нявсякъде.
Как да стигнем до Яворнишки водопад?
Пътеката към водопада води своето начало от село Яворница. Селото е разположено на 20-тина километра от град Петрич. Преди това посетихме два водопада, за който тръгнахме от село Скрът. От него до село Яворница са може би 3-4 километра, като пътят не е от най-хубавите, да не кажа, че е доста неприятен и трябва да се шофира внимателно. Пътеката за водопада тръгва от джамията в селото, която е една от най-хубавите постройки там и е разположена в горния край на село Яворница. Ние отново не успяхме да стигнем с колата до нея с колата, защото пътят не го позволява. Попитахме една жена къде се намира джамията и тя ни упъти. Карахме с колата, докато можехме и когато настилката съвсем се развали паркирахме и продължихме пеша. Разстоянията в самото село са доста къси, така че това не е проблем. От джамията има хубава синя маркировка, която бележи и началото на пътката към водопада.
Яворнишки водопад и пътеката до него
През цялото време до водопада се върви по дерето на река Яворнишка. Реката извира от главното планинско било, което е североизточно от връх Амбарово, от около 1400 метра надморска височина и се влива в река Струмешница. Пътеката е много живописна и подходяща за разходка с деца, както и за пикник. Времето, за което се достига до водопада е между 15-30 минути (според темпото). Ние го изминахме за 12 минути, но с доста бързо темпо, защото в плана ни за деня влизаше още един водопад, пътеката за който започва от друго село. Яворнишкия водопад е на около километър и половина от село Яворница и на 770 метра надморска височина.
По пътеката има информационни табла – „Жизнения цикъл на пеперудите“. Много интересна информация. Като цяло в Беласица има множеството информационни табели, разположени по различните маршрути – за дървесните видове, за храстите и животните в планината.
По средата на маршрута към водопада има много хубава обособена за пикник зона. Има място за барбекю, беседки, огнища, както и дървени люлки за деца. В пролетен или летен топъл ден би било огромно удоволствие човек да прекара времето си там – сред природата, на чист въздух, до течащата вода на река Яворница.
Водопадът е много красив, както и целия район около него. Беше доста смешно, когато попитахме един местен човек за пътеката към водопада. Той ни показа от къде тръгва, но думите му след това бяха „Там няма нищо интересно – само една течаща вода.“ Много ни е странно как хората не могат да ценят красивите местенца в природата и ги приемат за „течаща вода“ или просто някакво място, на което няма много смисъл да се ходи. Всеки разбира нещата по различен начин. Ние обожаваме природата и близкия „контакт“ с нея ни зарежда.
Няколко думи за бебето пътешественик
Малката продължаваше да е супер спокойна и щастлива, въпреки че цял ден я мъкнем из горите. Явно чистият въздух и природата й се отразяват добре. Като спряхме селото и преди да тръгнем по пътеката се погрижихме за това всичките й нужди да са задоволени. След това с усмивки и завидно бързо темпо тръгнахме по пътеката към водопада. Тя си гледаше течащата вода и от време на време измърморваше по нещичко, за да се знае че и тя участва активно в прехода. И няма как отново да не спомена – добре че има ергономични носилки, за да можем да си позволим да пътуваме и обикаляме толкова много такива красиви места.
Като за финал
Това беше третият водопад, който посетихме в един ден. Можете да прочете още за водопад Дъбицата (моят любим) и за водопад Мангъро (на който се позагубихме, но въпреки това стигнахме до него). Денят вече бе към своя край, оставаше още малко от светлата му част, а след това и щяхме да пътуваме към София. Запътихме се към последната ни цел за деня – последният водопад, който посетихме в планина Беласица. Той беше найстина страшно внушителен. Буквално за 5-10 минути не замръкнахме в гората, но за това ще ви разказваме съвсем скоро в друга статия.
Надяваме се тази информация да ви е била полезна и да сте се потопили в магията на планината чрез красивите снимки. Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.