В първите топли дни на март поехме към югозападна България. Първоначалният ни план беше сутрините да обикаляме и опознаваме красивите места около Сандански, а следобедните часове да се възползваме от спа услугите на хотела. Е, планът ни се размина леко с реалността и осъзнахме, че предпочитаме да обикаляме красиви места, отколкото да си стоим в хотела, колкото и хубав да е той. Едно от тези впечатляващи места беше – Водопад Срамежливеца и екопътека „Тайните на водата“.
За 3 дни успяхме да отидем до Мелник, Петрич, Местността Рупите, Самуиловата крепост и цели 6 водопада, 5 от които в планина Беласица. Беласица бе много непозната за нас, но останахме силно впечатлени от красивите места, които видяхме. Имахме желание да посетим още 3 водопада, но те се падаха в македонската част на планината, а малката няма паспорт и нямаше как да преминем границата. Та другите водопади оставихме за следващия път и се фокусирахме върху тези, които се намираха в България. Първия ден отидохме до Лешнишкия водопад, а третия ден за един ден обиколихме цели 4 водопада – водопад Дъбицата, водопад Мангъро, Яворнишки водопад и водопад Срамежливеца. Сега ще ви разкажа за водопад Срамежливеца.
Малко повече за Беласица
Планината е сравнително малка и не много висока. Едва 20% от нея попадат на българска територия, но за сметка на това пък най-високите й части са у нас. До преди няколко десетки години Беласица е била с ограничен достъп, тъй като е гранична зона. Тя е най-новия природен парк. Обявена е за такъв през 2007 година. Всички маршрути, по който ходихме са много добре маркирани. По протежение на пътеките има информационни табели за различни неща – жизнения цикъл на пеперудите, видовете дървета в гората, видове животни и други.
Беласица е непозната, но изключително красива. В нея има огромни гори от чинар, кестен, а нейните най-високи части са с гори от бук. Планината е доста стръмна, но за сметка на това в деретата и ниските й части се крият много красиви водопади. Кестеновите гори, които са с вековни дървета са обект на опазване. Като цяло планината е много красива и заслужава да бъде опозната. За следващото ни посещение сме предвидили да изачим някой връх в Беласица.
Как се стига до водопад Срамежливеца?
Водопадът се намира в планина Беласица, като до него се стига от село Камена. Селото се намира на 15 километра от град Петрич. В сравнение със село Скрът (водопади Дъбицата и Мангъро) и село Яворница (Яворнишки водопад), инфраструктурата на селото е по-добра. Реката, на която се намира е Каменишка, като по нея има цели 7 водопада – Каменишки водопади. Единият от тях е Срамежливеца.
Пътят към водопада започва от бунгала „Камена“, разположени в края на града. Ние попитахме един местен, който ни упъти на къде да караме, за да стигнем до тях. При бунгалата има къде да се паркира. Екопътеката, която води до Водопада се нарича „Тайните на водата“, като по нея има информационни таблели с интересна информация за водата.
От село Камена до водопада са около 35-40 минути. Трябва да имате предвид, че пътеката е доста стръмна, а след като се изкачи една височина, следва стръмно слизане (хубаво е там да се внимава).
Водопад Срамежливеца
Името му е такова, поради факта, че доста дълго време е бил трудно достъпен. Смята се, че е открит от планинари през 2009 година. Към днешна дата пътеката е доста облагородена и добре маркирана. Водопадът е висок около 21 метра и е врязан в една скала. Гледката е внушителна, а водния пад беше изключително силен. Точно в подножието има едни дървен мост, където при топло време би било прекрасно да застанеш и да се радваш на пръските на водата. По пътеката има места за отдих и беседки, където би било изключително приятно за пикник и почивка в гората (през топлите сезони), когато всичко е зелено.
Нашето посещение на водопад Срамежливеца
Това беше последният водопад, който бяхме планирали за деня. Тръгнахме по пътеката около 6 без 15 вечерта с доста бързо темпо, защото разполагахме с около час и малко преди да се стъмни. Вървяхме доста време нагоре по пътеката, която след тежък ден и с 9 килограмово бебе, сгушено в мен, ми се стори доста трудна. Това се дължеше на натрупаната умора от деня и разходките до предходните 3 водопада.
След около 35 минути ходене стигнахме до мястото, където пътеката започваше да се вие стръмно надолу. Нямаше изглед скоро да стигнем до водопада и бяхме на ръба да се откажем, защото не искахме да замръкем в гората навръщане. Решихме да слезем до долу и ако не видим изглед да стигнем скоро до водопада, да го оставим за следващия път. Слязохме внимателно по дървените стъпала, преминахме дървената пътечка покрай скалите и буквално на последните няколко крачки, врязан в една огромна скала, пред нас се разкри в пълния си блясък водопад Срамежливеца. В крайна сметка стигнахме и до него. Наистина е много красив и внушителен.
Малката го погледа погледа и заспа. Спра през цялото време по път към колата. Като цяло всички водопади я впечатляваха много и след това спеше като къпана в раницата.
Какво друго да видим наоколо?
Когато посетихме този район не вярвахме, че има толкова много места, които да се разгледат. Ние посетихме още:
- Водопад Дъбицата
- Водопад Мангъро
- Лешнишки водопад
- Яворнишки водопад
- Попинолъшки водопад
- Самуилова крепост
- Местността Рупите
- град Мелник
Като за финал
Именно с този водопад завърши нашия прекрасен водопаден ден в планина Беласица. Уморени и щастливи, точно 10 минути преди навън да се стъмни, бяхме в колата. Нахраних бебето и тръгнахме към София. Със сигурност на следващите ни преходи няма да си поставяме толкова високи цели, защото наистина доста се уморихме, но пък красотите, които видяхме си заслужаваха. На Пепи най-много му хареса водопад Срамежливеца, докато на мен (от тези 4, които видяхме в един ден) любим ми е водопад Дъбицата. Рая ги хареса всичките до един и беше запленена.
Пътуването с бебе има своя чар и наистина е нещо прекрасно. Позволява и на родителите да не променят начина си на живот драстично, а в същото време всички са заедно се наслаждават на красиви места. Сгушеното в мама бебе винаги е по-спокойно и щастливо!
2
Страхотни снимки сте направили на „срамежливият“ водопад, а пътеписът се чете с удоволствие :)
Много Ви благодарим! Радваме се, че Ви харесват :) Мястото е найстина много хубаво!