Появата на бебето определено е едно изключително вълнуващо и дългоочаквано събитие във всяко семейство. За повечето родители, колкото е вълнуващо обаче, толкова е и притеснително. Особено в самото начало – първите седмици с бебе. Уж през цялото време си се подготвял по всякакви начини за появата на новороденото, но всъщност когато се роди разбираш колко неподготвен си. В началото си много плах и притеснен – да не го счупиш, това малко същество, дали му е удобно и още хиляди „ДАЛИ“, които неминуемо минават през главата на майката. Първите дни майката е един коктеил от хормони, които непрестанно пътуват от въра на главата й до пръстите на краката (образно казано, разбира се).
Никога няма да забравя какъв рев стоварих, когато сложихме Рая за първи път в кошницата за кола. Бях убедена, че изобщо не й е удобно и че ще й стане нещо. Това, че тя заспиваше моментално щом я сложим в колата, нямаше никакво значение. Моите полудели хормони бяха убедени, че на беебто му е зле. Та, в началото се случват доста странни неща, най-вече с майката. Но покрай нея го отнасят всички. Това е нормално! Ако ви няма нищо – СУПЕР! Но ако имате чувството, че не сте в кожата си, то не се притеснявайте – със сигурност ще отмине.
За първи път сами вкъщи с бебето
Прибирате се у дома или пък сте си у дома, няма значение. Идеята е насочена към момента, в който оставате сами с бебето – тя, той и бебето. Първият път е винаги най-шашкащ за новите родители. Рая стоя 3 дни само по памперс, защото ме беше страх да не й направя нещо докато обличам онези мънички дрешки. Е, добре че беше все още топло навън, та дрехите нямаха много значение.
Според мен е супер важно майката да слуша интуицията си и да се довери изцяло на себе си, майчинския си инстинкт и своето бебе. „Системата майка-бебе“ е толкова съвършена, че нищо друго не ви е необходимо, освен да повярвате в това, че природата се е погрижила нещата да се случват по най-добрия начин.
Личен опит
В началото изглежда много трудно и си мислите, че никога няма да успеете да си направите „режим“, но всъщност не е чак толкова страшно. За жалост, казвайки го, осъзнавам че това няма по никакъв начин да помогне на една току що родила жена. За това ще кажа само – „Спокойно, колкото и да не ти се вярва, съвсем скоро всичко ще се подреди. Ще останеш учудена от себе си!“
-
Намалете очаканията към себе си
Може би сте свиканали в дома ви да е изрядна чистота, винаги да има сготвена храна и още куп други неща. Е, за да бъде животът ви по-лек, просто махнете с ръка на всички тези „изисквания“, които сами си поставяте. Светът няма да свърши ако не сте оправили спалнята или дрехите от сушилнята, или пък мивката е пълна с чинии. Все тая! Важното е да се чувствате добре, спокойна и да имате време да обърнете внимание на пеленачето, с което ви предстои един период на адаптация.
-
Отстоявайте своите решения
Това, че сте „нови родители“, не означава, че трябва да оставите на бабаите и дядовците да контролират парада. Имайте предвид, че по тяхно време доста от нещата са били различни и не са били най-доброто, което човек може да направи за новороденото, макар за тогава вярването да е било такова. Например – ако не искате да давате вода на бебето – просто не му давайте и точка! Колкото и да настояват бабите, това е вашето дете и вие сте в правото си да го отгледате както вие прецените, според вашето вътрешно усещане. Ако смятате, че кърменето на поискване ви резонира и е най-доброто за бебето – СУПЕР! Кърмете, когато вие пожелаете, а не на 3 часа, защото „мама така каза, че трябва или лекарите така казаха, или… така пише в една от книгите..“. Правете нещата спрямо собствените си вярвания и не се притесянявайте да ги изразите и отстоявате.
-
Не отказвайте помощ
Ако има кой да ви помогне – било то с готвене, гладене, пране, почистване вкъщи, пазаруване, готвене или каквото и да било, което ще ви улесни – СУПЕР! Не отказвайте помощ, защото дори да докажете колко супер майка сте, в един момент това ще ви изтощи, а всички ще са свикнали да се справяте сами с нещата. Не казвам някой да ви гледа бебето, макар че ако имате нужда от това – дори това не отказвайте. Аз лично нямаше шанс да си оставя бебето в началото, но пък всякаква друга помощ ми беше добре дошла. В това отношение съм много благодарна на свекърва ми, която ни готвеше и помогаше в домакинството през първите месеци. По този начин тя ми позволи да имам повече време с бебето и да не се притеснявам за битовизмите.
-
Не се отказвайте от кърменето
Ако сте решили да кърмите – не се отказвайте, защото понякога началото е доста трудно и дори неприятно. Аз си го представях доста романтично, но всъщност първите месеци бяха голям кошмар. И въпреки това си заслужава. Дори да се чувствате ужасно и да сте на ръба да се откажете, бъдете сигурни че нещата ще се нормализират. Аз мислех, че никога няма да спре да боли и не исках да мисля как ще издържа поне до първата година на дъщеря ми с това болезнено кърмене. Е, след 3-тия месец може би, всичко беше повече от прекрасно и неприятните спомени, свързани с болка и различни неразположения, бяха зад гърба ми. Има много доброволни консултанти по кърмене, към които можете да се обърнете и на драго сърце да ви помогнат. Ако вярвате в това, че кърменето е най-доброто нещо за бебето ви – НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ, колкото и да е трудно!
-
Не се обвинявайте
Ако се чувствате тъжни, уморени или искате просто няколко минути да останете сама със себе си – не се обвинявайте. Това не ви прави лоша майка. Всеки човек има моменти, в които има нужда от това да остане сам. За една майка, особено в първите месеци с новородено, това е доста сложно, защото бебето има нужда почти непрестанно от нея. След като месеци наред сте били непрестанно с пеленачето си, в някакъв момент нормално просто да искате да го няма за кратко.
Не се обвинявайте, защото няма абсолютно нищо лошо в това усещане. Все пак и майките са хора, имат нужди, чувства, емоции. Повечето от тези неща биват потискани по една или друга причина в началото, но когато жената си влезе в някаква рутина, започва да усеща как наистина има нужда от време за себе си. Дали това време за себе си ще е среща с приятелки, разходка навън сама, гледане на филм, взимане на душ или каквото и да е – няма значение. Всяка жена има нужда от време за себе си, което не я прави лоша майка.
-
Съвместният сън и кърменето
На мен съвместният сън с дъщеря ми и кърменето ми даваха до известна степен свобода и спокойствие. Знаех, че във всеки момент мога да я успокоя и тя да е доволна и щастлива. Поради тази причина това са две от нещата, от които не бих се отказала за нищо на света. Толкова по-лесно е бебето да е до мен през нощта и да не се налага да ставам от леглото, че не бих си причинила друго. Е, да, започваш да спиш по-леко и особено в началото се притесняваш да не го налегнеш или бутнеш или не знам и аз какво. Но в момента, в който се размрънка и му дадеш да суче или го погалиш, или гушнеш и то се узпокоява и заспива. Това за мен е блаженство.
-
Носенето
Това е друго голямо перо в живота ми с бебе, което наистина улесни всичко. Малките човечета са в пъти по-спокойни, когато са гушнати и усещат сърцето, дъха и аромата на мама. Дъщеря ми беше почти непрестанно или на ръце или в носилка и почти не й се чуваше гласчето като беше малко бебче. Всичко, от което новороденото има нужда се изчерпва с една единствена думичка – МАМА.
-
Правете нещата както искате вие самите
Недейте да се опитвате да се водите от това как някоя приятелка, майка ви или някой ваш идол прави каквото и да било. Хората са различни и е много важно да намерите собствения си подход. Важно е да се чувствате добре, спокойни и щастливи с малкото човече. И ако гладенето ви носи напрежение и дискомфорт – ами, просто не го правете. Повярвайте ми, нищо няма да се случи ако дрехите на бебето не са перфектно изгладени. Не е необходимо да го правите, защото „така трябва“ или „така пише“.
Няма рецепта за живот с бебе. Всичко е въпрос на това как искате да живеете вие и кое ви носи удоволствие. Преди да родя обожавах да гладя. Гладех всичко, дори спално бельо. Единственото, което не гладех бяха чорапите. Е, след като се роди малката, опитах да продължа с гладенето, но осъзнах, че това ми носи напрежение. Че предпочитам да прекарам 2 часа навън с бебето, вместо 2 часа пред гладачната дъска. Това е просто един пример, с който искам да илюстрирам основната си идея. Няма значение дали е гладене или нещо друго – ако не ви е готино, просто не го правете, светът няма да свърши и детето ви няма да ви упрекне един ден, че не сте му гладили бодитата.
-
Не забравяйте, че имате мъж
Много често в началото майките са толкова погълнати от грижите за новороденото, че забравят за своите половинки. Да, всичко ще бъде много различно от тук насетне, но е важно да намерите време един за друг – да си говорите или да правите нещо приятно и на двама ви заедно. Вашите взаимоотношения са важни и за вас самите и за децата ви. А пък един ден, децата ще си тръгнат и отново ще останете сами. Хубаво е тогава да се чувствате щастливи заедно, а не емоционално изхабени и да нямате какво да си кажете. Не се обвинявайте, че сте изморени или че нямате време, просто се опитайте да бъдете жена на своя мъж, а не темата непрестанно да бъде „БЕБЕТО“.
-
Опивайте се непрестанно да четете
За мен това беше друг ключов момент. Непрекъснато четях и се запознавах с периодите, които ни предстоят, с това какво горе долу да очаквам във времето. Много е важно, майката да се чувства спокойна с всичко случващо се. Според мен, за да може това да се случи, тя трябва да е достатъчно добре информирана и да може да взима адекватни и информирани избори и решения за детето си. Не да се води по чуждото мнение и да очаква някой да й каже как да постъпи и какво да прави. Разбира се, ако имате кого да попитате за мнение – супер, но винаги премисляйте нещата и бъдете информирани.
-
Не забравяйте себе си
Еуфорията в началото и новия живот с бебето несъмнено води до това буквално да забравите за себе си. Това обаче е нож с две остриета. Когато животът ви се нормализира и нещата се успокоят, ще имате нужда от това да обърнете внимание на себе си. Това е страхотно! Вие сте важни, защото ако вие не сте добре нито партньорът ви ще бъде, нито детето. Така че – грижете се и за себе си!
Като за финал
Това са някои основни неща, които ми идват на ум докато си мисля за това как преминах аз през първите седмици и месеци след като дъщеря ми се роди. Всяко начало е трудно и объркващо, но според мен жената е уникално създание, което ако се довери на интуицията си, може да направи животът си с бебето много лек и приятен. Колкото и да ви е трудно, бъдете сигурни че „и това ще мине“ и не се оставяйте на негативизма да ви понася.
Предполагам ще ви е интересно да прочетете също за това какви бяха Първите покупки, които направихме за новороденото, където разказвам какво се оказа напълно ненужно за нас да бъде купено. Също и как се справих със стриите – Стрии при бременност – с какво се мазах и как успях да не получа стрии.