Много пъти сме ходили към онази част на София, където се намира Кремиковски манастир. Уви, до скоро не бяхме стигали до самия манастир, въпреки че се намира само на половин час от София. Днес оставихме малката при баба й, защото имахме ангажимент, който трябваше да свършим, а те щяха да се забавляват из детските площадки, докато ни няма. След като си свършихме работата се оказа, че разполагаме с още някоко свободни часа, които решихме да оползотворим като си направим разходка около София и то само двамата. Това не се беше случвало от повече от година и половина, т.е. от преди Рая да се роди. Въпреки че не беше много далечно пътуване си го писахме към „пътуване само двамата“. Хах, като се появят децата и тези моменти не са особено много.
Къде се намира Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ и как да стигнете до там?
Манастирът се намира на около 20-тина километра от центъра на столицата ни и 3 километра от квартал Кремиковци в ниските склонове на Стара планина. Разположен е върху скалиста тераса в местност Градището. За да стигнете до него, трябва да тръгнете по Ботевградско шосе. Малко преди левия завои по Челопешко шосе има указателна табела. Хубаво е да имате предвид, че преди левия завой за Челопечене има бензиностанция, на която пътят се разклонява. Вие трябва да поемете наляво за квартал Кремиковци. След като преминете през целия квартал, където между другото в един момент сте на уж главната улица, но сте без предимство, трябва да продължите още 2-3 километра. Пътят ще ви отведе до портите на манастира, където има достатъчно голям паркинг.
Друга възможност е да паркирате колата си малко след самия квартал (има уширение) и да се разходите до манастира пеша. Много хора предпочитат именно този вариант, защото съчетават посещението на манастира с приятна разходка сред огромни борови дървета.
История на Кремиковския манастир
Историята твърди, че манастирът е основан през 14 век, когато на власт е бил цар Иван Александър. В края на 14 век, когато София пада под турско владичество, целият манастир е унищожен. Минават близо сто години, когато в края на 15 век, местен болярин заедно с тогавашния митрополит успяват да възстановят малката цъкрва „Свети Георги“.
Смята се, че именно в Кремиковския манастир се е укривал втория знаменосец от Ботевата чета – Димитър Стефанов-Казака. Лобното му място е близо до манастира. През 1912 година в близост е издигнат и негов паметник.
На времето в манастира са се пазели много ценни реликви. Една от тях е Кремиковското евангелие от 1497 година. То е използвано дълго време като богослужебно в манастира. В момента се намира в Националния църковен историко-археологически музей.
Голям интерес от историческа гледна точка представлява стария храм „Свети Георги Победоносец“ от 14 век. Стенописите в него са правени през вековете, като голяма част от тях са реставрирани.
Изобразяват много интересни сцени от библията и са наистина доста впечатляващи. Има изрисувани образите на Пророк Илия, Свети Георги, Архангел Михаил, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. Също така има изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой и неговото семейство (жена му и двете му деца).
В началото на 20 век е започнало изграждането на втората църква на манастира, която е и значително по-голяма – „Покров на Света Богородица“.
Малко повече за самия Кремиковски манастир
Манастирът се е разоложен на скална тераса в ниските части на Стара планина. От горе се открива просторна гледка към цялото Софийско плато и Витоша. Преди манастира има голям паркинг, където да оставите колата си, а непосредствено преди входа има чешма, от където може да си налеете вода. Дворът на манастира е голям и има многогодишни борови дървета, които пазят дебела сянка и със сигурност през летните месеци е изключително приятно за почивка и прекарване на време извън столицата. Има много дървени пейки с масички, гледащи към столицата, където можете да си поседнете, да починете и да си похапнете.
Освен това в манастира има Магерница, където можете да се нагостите с вкусни домашно приготвени гозби. Ние не успяхме да стигнем до вкусните манджи, защото имаше пионерски лагер (по думите на една от жените там) и децата се хранеха точно когато ние бяхме там.
В двора има две големи клетки с пауни, фазани и други птици. Нямахме късмета да видим пауна с разперени пера, но пак беше много красив и величествен. Имаше едни много пухкави и пернати птици, които приличаха на кокошки, но по всяка вероятност не са. Сигурна съм, че ако бяхме взели малката с нас щеше да е силно впечатлена от птиците и трудно щяхме да я откъснем от там. Малко след клетките с птици имаше и такива със зайчета. Освен това има манастирски магазин, където има свещи, икони и сувенири, но може да си купите мед, сладко, кисело и прясно мляко и други продукти.
Край старата църква има археологически разкопки, които според археолозите, свидетелстват, че място е било свещено много по-рано отколкото ни е известно. Доколкото разбрахме предстоят археологически разкопки в долината около манастира.
Към момента манастирът е изцяло с женска обител, а за манастирските дела се грижи сестра Хеония. Църквите са наистина много добре поддържани. Големият двор също е много подреден и си личи, че е обгрижвам с много любов и внимание, в което ще се убедите и сами, когато посетите манастира.
Нашето посещение
След като си свършихме работата се отправихме към Кремиковския манастир. Горе все още имаше сняг, а на местата, където боровете хвърляха дебела сянка си се усещаше студа.
На слънце беше рай. Разгледахме манастира, поснимахме, попседяхме на слънчице и се полюбувахме на момента – само ние двамата. Е, малката ни липсваше, защото с нея пътуванията ни доста по-цветни и забавни. Малко съжалихме, че не сме я взели с нас, но беше доста непланувано и импровизирано посещение. Иначе мястото е прекрасна дестинация за разходка с бебе или разходка с дете. Има къде децата да потичат на воля, а родителите да поседнат. Така че ако искате да отидете някъде през почивните дни или дори да избягате от София за няколко часа, то Кремиковския манастир е много добра дестинация.