Изминалата година не беше сред най-любмите ми, понеже доста неволи и проблеми ме застигнаха, но не смятам изобщо да задълбавам в тях, защото са зад гърба ми. Смятам да се фокусирам само върху красивите неща, които ни се случиха и готини спомени. В този ред на мисли, докато разглеждах готини снимки от различни пътувания, осъзнах, че сме успяли да заведем Рая на три върха в три различни планини. Да бъдеш с бебе на планина е прекрасно, както за нас, така и за бебето.
И трите прехода бяха страхотни и като разглеждам снимките и клипчетата се изпълвам с едно умиление. Да, качихме 8-9 месечно бебе на покрива на Балканите – връх Мусала в Рила, Черни връх на Витоша и връх Полежан в Пирин. Е, успяхме да я заведем и до връх Безбог, но него не мога да сложа в тази класация с чисто сърце, защото определено беше много лесен и непретенциозен за изкачване.
Щастие в Пирин
Най-важното нещо преди всяка разходка беше доброто планиране.
Проверяване на времето и предвиждане на подходящи за метеорологичните условия дрехи, подготвяне на достатъчно храна и вода за трима ни, взимане на някои допълнителни неща за малката – като пелени, допълнителни дрешки и някоя и друга книжка (за игра в колата, докато пътуваме). Като цяло пътуването с малко бебе си е песен.
От позицията на сега, когато е по-голяма, по-разбираща, иска да ходи сама и да прави каквото тя си реши, смея да твърдя, че онези месеци бяха приказни. Тя все още не можеше да ходи и обожаваше да е в раницата и да я нося. Това улеснява многократно пътешествията на семейството. Е, вече нещата са доста по-различни и предстои тепърва да се адаптираме към новите обстоятелсва и нейните нужди. Това също има своя чар, но най-вероятно няма да можем да си поставяме прекалено амбициозни цели, защото малкото човече вече изразява доста отчетливо характера и желанията си.
Но да се върна на онзи август месец, в който успяхме да направим доста планински разходки и да й покажем красотата на планината. Първия връх, на който я качихме беше Мусала. Рила ни е много любима планина и нямахме търпение да дойде подходящ момент, за да се отправим натам.
1.Изкачване на връх Мусала
Първия „изкачен“ връх на малката ни дъщеричка, още преди да навърши годинка, беше най-високият ни връх. Много се вълнувахме и същевременно ни беше леко притеснено как ще го понесе и дали ще й хареса. Е, притесненията ни се оказаха напразни, защото тя цъфтеше от щастие през цялото време. Голяма част от прехода проспа, на самия връх беше атракция и дори едно малко дете реши, че бебето се е качило пълзейки до горе. На върха прекарахме може би около 2 часа и не искахме да си тръгваме. Имахме голям късмет, че докато се катерехме нагоре имаше облаци, а когато се качихме на върха, небето се разчисти и изпече едно прекрасно слънце. Можете да прочетете цялата история за изкачването на връх Мусала тук.
Връх Мусала
2.Изкачване на връх Полежан
Не мина дълго време от изкачването на Мусала и решихме да се запътим към Пирин. Не бяхме посещавали много места в Пирин и определено се вълнувахме много. Знаехме, че на малката й харесва планината и вече нямахме първоначалните притеснения. Единственото ни притеснение беше дали все пак няма да започне да мрънка, предвид колко амбициозна програма бяхме изготвили. В крайна сметка нищо не е на всяка цена и бяхме готови да бъдем гъвкави, според ситуацията. Тръгнахме рано сутринта от София и се качихме с лифта до хижа Безбог. От там започна и нашето планинско приключение. Първо изкачихме връх Безбог, а след това се отправихме и към Полежан. От Безбог връх Полежан изглеждаше нереално далеч, а всъщност не беше толкова трудно и далечно. Малката проспа отново голяма част от катеренето. На самия връх се опита да пълзи (доколкото целия камънак горе го позволяваше).
Спящо бебе в планината
Цялото преживяване беше незабравимо за нас. Пренощувахме в хижа Безбог. На следващия ден се разходихме до Попово езеро, което се превърна в едно от любимите ни езера.
3.Изкачване на Черни връх
Това беше третия връх, на който заведохме Рая преди да навърши годинка. Бяхме влезли в серия. От друга страна фактът колко много й харесва планината и колко е спокойна като сме нависоко ни надъхваше още повече. И така, буквално броени дни след Пиринското ни приключение решихме да си направим една лежерна следобедна разходка до Черни връх. Качихме се до Алеко с колата и лека полека се отправихме към върха. Горе бебето попълзя, посмя се, а ние пихме чай. Отново прекарахме над час и нещо на поляната пред чайната. Още за тази разходка може да прочетете в статията – Изкачване на Черни връх – делнична разходка с бебе.
С бебе на Черни връх
Това са нашите три върха, на които заведохме нашата дъщеричка. Надяваме се тази година да имаме късмета, а тя да бъде благоразположена да се качим на още някои върхове, които отдавна искаме да посетим. Разбира се всичко ще бъде съобразено с нейните желания и нужди. Далеч сме от мисълта да преследваме някакви болни амбиции за сметка на щастието и спокойствието на детето ни. За всяко нещо си има подходящо време.
Като за финал
Надяваме се с тази статия да сме вдъхнали увереност в родители, които искат да пътуват със своите бебенца, но по една или друга причина не го правят. Разбираемо е, че в началото има едно притеснение дали ще се отрази добре на детенцето или не, но ако не опитате няма да разберете никога. Не живейте със страхове и притеснения, а пробвайте – нищо няма да изгубите, най-много да улесните живота си и да го направите още по-приятен. Истината е, че пътуването с бебе е едно прекрасно преживяване. Много различно от пътуването без бебче. При добре планирана разходка и вслушване в нуждите на детето, вярвам че всяко едно пътуване може да бъде прекрасно.
Към връх Полежан