От доста време насам бяхме набелязали Вазовата екопътека като много желана за посещение от нас дестинация. За съжаление обаче до предходните няколко седмици или времето не бе подходящо, или пък изникваше нещо. Днес станах с малката и докато баща й си доспива планът за деня беше направен – потегляме към Вазова екопътека и водопад Скакля веднага щом стане. Багажът на бебето беше оправен и всичко за разходката беше подготвено.
Къде се намира Вазова екопътека и как се стига до нея
Вазовата екопътека се намира в Искърското дефиле, където има много скрити природни бижута и красиви места. Тя води началото си от село Бов. Пътят към село Бов е с много завои, но за сметка на това е много добър и изключително живописен. Гара Бов се намира на около 50 км от София. Хубавото е, че до там може да се стигне с влак.
В случай, че пътувате от София, трябва да подминете гара Бов (която се пада отдясно на пътя) и да продължите по главния път около 200-300 метра. Ще видите голяма указателна табела, сочеща пътя към екопътеката. В нейното начало има уширение, където може да оставите автомобила си.
Екопътеката свързва село Бов със село Заселе. В този ред на мисли има два варианта – единият е да тръгнете от село Бов – село Заселе, а другият – село Заселе към село Бов. (снимката с табелата горе е от село Заселе) Ние избрахме първият и силно го препоръчваме, поради естеството на терена. На отиване се върви предимно нагоре и се преодолява доста голяма денивелация – около половин километър. Доста по-приятно е докато си все още свеж да се катериш нагоре, а след това да слизаш, отколкото обратното. Точно това коментирахме, докато се разхождахме – ако бяхме избрали обратния път, денивелацията, която трябваше да преодолеем на връщане ще да ни смаже психически (това в кръга на шегата разбира се, но е хубаво да имате предвид, че наистина е стръмничко).
Малко повече за Вазова екопътека
Екопътеката е създадена по идея на Станимир Тодоров през 70-те години на миналия век. Тук Иван Вазов пише едни от най-красивите си произведения, сред които е и прочутият му разказ „Дядо Йоцо Гледа“. Твърди се, че поетът е преминавал многократно този маршрут и е черпел вдъхновения от красотата на природата. Може би заради това пътеката носи и неговото име.
Тя е изключително приятна и живописна. Преминава се през гористи местности, а на места се излиза на открито и се разкриват огромните скални канари, извисяващи се във високото. Общата й дължина е около 2 км и малко (на много места пише, че е 1.4 км) с 550 метра положителна денивелация. Тръгвайки от Бов, пътеката върви все нагоре. По средата й се намира и водопад Скакля. В нейния край, се излиза на билото на водопада, а след това в село Заселе.
През 2007 година пътеката е обновена и по цялото й продължение са изградени мостчета и пейки, както и парапети, в по-високите и стръмни участъци. Изкачването до най-горната точка (началото на водопада) отнема около 1 час, 1 час и нещо без да се бърза. Когато се достигне до подножието на водопада, се преминава под него и пътеката продължава от другата му страна. Това го казвам, защото аз както винаги, успях да хвана грешнта пътека. Тъкмо Пепи ме похвали, че този път не съм объркала, но се оказа че от водопада не се тръгва надясно, а се преминава покрай и под него.
Точно след този момент пътеката става доста стръмна. На много места има стъпала, които определено много помагат да се преодолее доста голяма денивелация и то доста бързо. Като цяло въпреки стръмните участъци, пътеката е много приятна за разходка – сенчеста през повечето време.
За водопад Скакля
Водопадът се намира в източната част на планина Понор. Той е известен още като Вазова Скакля. Много често бива бъркан с водопад Бовска Скакля, който се намира от страната на село Бов. Водопад Скакля е един от най-високите водопади в България – 120 метра. От него скачат водите на водопада с три каскадно разположени скока, като най-високият е 85 метра.
Още от началото на пътеката се вижда и водопадът – горе на високите скали. Е, точно до там води и екопътеката. В началото, като гледа човек колко високо е и чак нереално му се струва да се изкачи до там. А всъщност пътеката се минава доста бързо, без много усилия и е изключително приятна. До подножието на водопада се достига за около 30-тина минути. След това пътеката продължава и до неговото начало. От горе се открива невероятна панорамна гледка към цялото дефиле.
За нашето посещение
Както по-рано споменах, това беше една много желана дестинация и само чакахме подходящ момент, за да тръгнем. Тръгнахме доста късно от София – може би около 12 на обяд. Пътувахме бавничко, за да се насладим на красивия път – супер зелено навсякъде, къщички, сякаш кацнали в морето от зеленина – голяма красота и спокойствие. Детето спеше на задната седалка, а ние се наслаждавахме максимално на тишината и красотата наоколо. Стигнахме до паркинга и началото на пътеката може би около 1 и 30 и тръгнахме нагоре. Рая в раницата, сгушена в мама, багажът в Пепи и воала – нагоре, нагоре, нагоре. Направихме може би 2 по-дълги почивки, в които снимахме и хранихме бебето.
Не след дълго стигнахме и до най-стръмната част на Вазова екопътека, където си е трудничко, но пък се минава сравнително бързо. Гледката, която се разкрива от най-високото е наистина спираща дъха. Там поседяхме доста време в една беседка. Правихме клипчета и снимки, ядохме моркови и краставици и хранихме едно куче с бисквитките на бебето. Малката не спря да се катери по пейката в беседката. Очевидно беше много щастлива. Слушахме шума от падащата вода, вятъра и пеещите птички.
След тази заслужена почивка се отправихме и към село Заселе, от където си сипахме вода. Пътеката излиза на нещо като център (не знам дали е такъв, защото не се разходихме из селото), където можете да си налеете вода. Снимахме табелата (Вазова екопътека) и поехме обратно надолу. Имаше един застрашително тъмен облак, от който прикапа малко дъжд, но за съвсем кратко и дори не успя да ни намокри.
Пътят на връщане слязохме за около час може би. След като подмихаме подножието на водопада, бебето заспа и така чак до колата през цялата Вазова пътека. Беше изморена от всичко, което видя – а тя гледаше с голямо въодушевление почти през цялото време.
Като за финал
Ето, че най-накрая успяхме да се разходим и по Вазова екопътека. Видяхме още един водопад, разходихме малката сред природата и се заредихме от спокойствието, царящо в нея. Този район е изключително живописен и има много много красиви местенца, който да се посетят. Пример за това е и водопад „Под камико“, който за нас е и доста сантиментален (сгодихме се там преди година и нещо). Планирали сме да обиколим и други места в района, за който ще ви разказваме съвсем скоро. А до тогава можете да разгледате последните водопади, на които заведохме Рая в категория Водопади.
Надяваме се статията да ви е била полезна и да ви е харесала.
Ако сте фенове на водопадите като нас, можете да разгледате категория Водопади, както и да видите какви са Ползите от отрицателно заредения въздух около водопадите.