Home ЗдравословноЗдравословно Здравословна диета – има ли такова нещо?

Здравословна диета – има ли такова нещо?

януари 28, 2020
Здравословна диета – има ли такова нещо?

В последните години съм залегнала да чета и да търся „верния път“ по отношение на хранене и начин на живот. Във времето на технологиите, с разрастващите се темпове на всяка една наука, сме заляти от информация. Сложното идва точно тук – да отсеем кое от целия този поток е вярно. Според мен във всяко нещо има доза истина, просто нещата са твърде комплексни, за да можем да генерализираме и да изкажем една единствена истина. В годините смених многократно вярванията си за това кое е здравословно. Лашках се от една крайност в друга. Смятам, че в края на краищата открих истината за себе си и семейството ми. И тази истина е както винаги в баланса. Всичко трябва да е в баланс – храната, съня, емоции, отношенията ни – всичко! Има ли баланс се радваме на здраво тяло, здрав дух и щастливи отношения. Успях да отсея няколко неща, който да използвам като постулати и именно за тях мисля да пиша в настоящата статия. Основното нещо е да живеем без бяла захар, без млечни, без бяло брашно и без бяла сол. Звучи сигурно много страшно на първо четене, но всъщност изобщо не е! Повярвайте ми!

Всичко е свързано

Едно от нещата, които осъзнах в последно време е, че всичко, ама наистина всичко в живота е свързано. Всяко едно наглед малко нещо е частичка от пъзела. Хората непрестанно се стремят да изглеждат добре, да се чувстват добре, да бъдат щастливи. За съжаление, не винаги осъзнаваме, че за да постигнем всичко това, трябва да тръгнем отвътре навън. Една вафла например, може да има невероятна опаковка, но отвътре да е натрошена и крайно не вкусна. Така е и с нас. Може да сме намазали кожата си с всякакви козметики, да сме красиво облечени, но отвътре да сме „гнили“. Всичко това идва от храната, която ядем, от мислите и емоциите, които имаме. Всичко е една съвършена система и трябва да осъзнаем, че носим отговорност към самите себе си, за да работи системата и да бъдем щастливи.

Наскоро, когато писах статията за заземяването, проучвах за отрицателния заряд, който получаваме от земята и към който „отчаяно“, неосъзнато се стремим. Е, четейки поредната „умна книжка“, успях да навържа още повече и да намеря още повече парченца от пъзела. Храната, както и водата, също имат заряд – положителен и отрицателен. Всяко живо нещо (плодове, зеленчуци) са с отицателен заряд и ни зареждат отрицателно. Респективно, всяко мъртво нещо (готвена храна, месо) са с положителен заряд и ни зареждат положително. Освен зарядът, храната ни прави алкални и киселинни, което е в основата и на това да бъдем здрави. Виждате ли колко е свързано всичко. Не може да се храним с „боклуци“ и да очакваме да имаме красва кожа, тяло и да сме щастливи.

начин на живот, емоционално хранене, метаболитен тип, бяло брашно, бяла захарХраната влияе на емоционалното ни състояние.

Ние сме я превърнали в отдушник на емоциите ни. Чувстваме се тъжни – ядем сладко! А защо се чувстваме тъжни? Задаваме ли си този въпрос? Търсим ли причините за емоциите си или предпочитаме да ги тушираме, задоволявайки емоционалния си глад. Свързваме шоколада и всички сладки и тестени неща с „бързо щастие“, без да се опитваме да решим проблема. Замаскираме всичко и в някакъв момент сме толкова потънали – емоционално, физически и психически, че се чудим от къде ни е дошло. Дошло ни е от начина, по който сме избрали да живеем. Освен това, храната която ядем ни влияе и на хромонално ниво. Всичко е толкова тясно свързано, че дори не можем да си представим. Именно поради тази причина трябва да търсим баланса и да сме достатъчно информирани, за да можем да правим информирани избори.

Информацията достига до нас, когато сме готови

Истината е, че когато човек е готов за дадена информация, тя бързо и лесно достига до него. Когато е готов да я чуе и въприеме, тя самата го намира. Толкова години съм живяла с мисълта, че месото не е полезно и съм се ограничавала съзнателно от него. Това е като опита ми с млечните продукти. Цял живот съм вярвала, че млякото е полезно, докато в един мил момент не съзрях за истината, че всъщност то далеч не е полезно за един зрял човек. Да, бебетата имат нужда от мляко – майчиното мляко е най-доброто за тях. Но след 3-4 годинша възраст се губят ензимите, които разграждат млечния протеин. След тази възраст нямаме нужда от мляко, камо ли от такова от чужд вид – крава, коза и т.н.

Ето, че дойде моментът да узрея да приема, че имаме нужда от месо. Месото е протеин, който е изключително важен за това тялото ни да бъде здраво.

Метаболитни типове

От няколко месеца следя с голям интерес една много готина мацка – Емилия Белчева. От нея разбрах, че има 3 основни метаболитни типа, които обуславят и това дали имаме нужда от животински протеин или не. Казвам това, защото до скоро за пример ми бяха веганите, които ядат само растителен протеин и са здрави, енерични и сияйни. Да, НО вероятно голяма част от тези хора са метаболитен тип, на който растителния протеин е напълно достатъчен, за да функционира тялото. Има обаче една друга голяма група хора, който се нуждаят от по-тежък протеин. За да разберете какво имам предвид, съвсем накратко ще разкажа за метаболитните типове.

Какво е метаболитен тип

Метаболитният тип се определя от дължината на храносмилателната ни система – от устата до ануса. В днешно време тя варира от 7 до 14 метра.

  • протеинов метаболитен тип – дължината на храносмилателната им система е около 7 метра. Стомашните сокове на тези хора са по-концентрирани и те огладняват обикновено на 4 часа.
  • въглехидратен метаболитен тип – дължината на храносмилателната им система е около 14 метра. При въглехидратния тип, растителния протеин е напълно достатъчен. За да се усвои обаче е необходима ферментация, следователно повече време. При тях храната се смила по-бавно и обикновено огладняват на 6 часа
  • смесен метаболитен тип – при този тип има 2 вариации – смесен към протеинов и смесен към въглехидратен тип

Диетите

Ако сте прочели всичко, до тук, то може би започва да се ви става ясно защо има толкова голямо разнообразие от диети. Както и защо едни работят за някого, а други не. Всъщност всичко зависи именно от метаболитния ни тип и дали диетата, която сме избрали е в унисон с него/нас. Най-хубавото е, когато осъзнаем, че нямаме нужда от диети и се опитаме да се свържем със собственото си тяло. То най-добре знае и ще ни каже от какво има нужда, АКО искаме да го чуем. И не, организмът ни няма нужда от захар, тесто и млечни. Той има нужда от определени витамини, минерали, микроелементи, протеини, въглехидрати, които трябва да разберем как да съчетаем и да му дадем. Именно тогава ще се радваме на здраво тяло и ще успеем да се отървем от емоционалния глад веднъж завинаги.

Белите отрови на 21 век

За да започнем да опознаваме себе си, трябва да изключим от менюто си 4 основни неща – бяло баршно, бяла захар, бяла сол, млечни продукти. Те не ни дават стойност на организма, а същевременно ни пристрастяват. Пристрастявайки се, се завъртаме в един омагьосан кръг, от който не знаем как да излезем. Не е необходимо да спираме всичко наведнъж. Изберете си 1 или 2 неща, изключете ги за един месец. След този месец се запитайте – липсва ли ви? Ако ви липсват, значи не сте успели да си набавите необходимите на организма ви неща, НО те не са в захарта, брашното, млечните и солта. Вярвам, че ще ви бъде интересно да прочетете повече за бялата захар, както и за глутена.

Къде е истината

Истината е в това да се храним разнообразно. В чинията ни трябва да има протеин, въглехидрат и мазнина. Когато успеем да напаснем храната си, спрямо нуждата на нашето тяло, тогава сме намерили нашата истина. За всеки тя е различна. На мен може да ми се яде много мазно, докато на теб да ти се яде повече месо или салата. Трябва просто да експериментираме и да намрим нашия начин. Освен храненето, много важен момент в здравословния начин на живот е движението. Във всяка една „умна книжка“, която съм чела, свързана със здравословен живот, пише именно това – движението е основния стълб на живота. На мен лично не ми допадаше много идеята всеки ден да се потя, НО откакто започнах да се грижа за себе си, чакам с нетърпение този един час в деня, през който ще се раздвижда, ще забързам пулса и ще изхвърля токсините от тялото си с потене.

Финални думи

Честно да си призная, не знаех в каква посока ще тръгне тази статия. Децата спят, а аз имах огромен порив да пиша. Толкова много знания натрупах в последно време, които не са просто теория, а успях да ги приложа на практика и да се убедя в тях. Та, просто исках да ги изпиша тук. Има още много, много неща, които искам да напиша, но смятам да спра до тук. Не за друго, ами за да не стане прекалено дълго и да започне да отегчава в един момент. Вярвам, че успях да набележа основните неща, които са изключително важни. Вярвам също така, че тази информация ще достигне в най-правилния момент до хората, които са готови за нея. И именно това ме прави безкрайно щастлива.

Още

Leave a Comment

error: