За първи път изкачих връх Вихрен през далечната 2012 година. Още тогава бях силно впечатлена от красотата в Пирин и този връх влезе в моята класация за най-труден за изкачване връх. Четири години по-късно се качих отново там – през хижа Вихрен.
Този маршрут ми беше познат, но бяхме решили да предизвикаме себе си – изкачване на връх Вихрен и нощувка на върха, посрещане на изгрева от горе. Тръгнахме с две огромни раници, моята тежеше над 15 кг, а на Пепи със сигурност беше повече от 20 кг.
Малко повече за връх Вихрен
Със своите 2914 метра височина, върхът е планинския първенец на Пирин планина. Вихрен е раположен в северните части на Пирин между Хвойнати връх и връх Кутело. Тези два съседни върха са свързани с него чрез седловините Кабата (на юг) и Премката (на север). До преди 70 години върхът е носел името Елтепе или в превод „връх на бурите“.
Пирамидата преди Вихрен
Маршрути за изкачване на връх Вихрен
- Изкачване на връх Вихрен през Джамджиев ръб
- Изкачване на връх Вихрен от хижа Яворов през Кончето
- Изкачване на връх Вихрен от хижа Вихрен
- Изкаване на връх Вихрен от хижа Бъндерица
- Изкачване на връх Вихрен през Казаните
Най-разпространеният маршрут е този, който води своето начало от хижа Вихрен. От там тръгнахме и ние.
Изкачване на връх Вихрен през хижа Вихрен
Изкачването отнема между 2 и 3 часа, в зависимост от темпото. Маршрутът е добре обозначен с червена маркировка. Пътеката към върха започва от хижата, както и няколко други пътеки към различни красиви места в Пирин. Тя е стръмна и доста камениста, а в началото минава през множество клекове. Докато успея да си вляза в темпото в началото, видях голям зор, особено с тази невероятно тежка раница, която носех.
Пирин планина
Като цяло изкачването на този връх е само нагоре – през цялото време. Условно мога да разделя маршрута на две части:
-
от хижа Вихрен до седловината Кабата (подножието на върха)
-
Седловината Кабата до връх Вихрен
Първия етап преминахме за около 1:30 минути, при стегнат ход. След това си направихме една хубава почивка в подножието и като събрахме сили потеглихме нагоре. Това, което не харесвам на Вихрен е, че е тъп връх и катериш, катериш и все не стигаш до него и не виждаш къде му е края. По мраморния първенец сме вървяли не повече от час. Малко преди залеза бяхме горе. Имахме още малко време да опънем палатката и да се приготвим за нощта.
Нощ на връх Вихрен
Честно казано не бяхме сигурни дали ще има къде да си сложим палатката на самия връх, имайки предвид колко много камъни има. Е, имахме огромен късмет, явно някой ентусиаст преди нас е спал горе, и имаше изровено и заравнено точно едно място. Бяхме доста изморени, но в същото време ни държеше емоцията от това което предстоеше – да спим на 2914 метра надморска височина и да посрещнем Джулай морнинг горе. Нощта беше супер забавна, защото Пепи не можеше да спи, мислейки си че някакви кози са наобиколили палатката. Уви, нямаше такова нещо и ако ме беше попитал, щях да му кажа от къде идва странния шум (не бяхме завързали 2 въжета от палатката, които шумяха заради вятъра).
Нощувка на връх Вихрен
В същото време, вълнението да спиш под нощното небе, толкова нависоко, не ни позволи да спим много. Пепи излиза поне 3 пъти през нощта, за да гледа небето и да снимка. Температурата беше доста ниска, доколкото си спомням беше паднала до -3 градуса, та аз предпочитах да си стоя в палатката в чувала. На сутринта ни събуди една тълпа от хора, които явно бяха правили нощно изкачване на върха, за да посрещнат слънцето. Те се застояха сравнително кратко. Както за изгрева беше супер оживено, така около половин час по-късно бяхме отново само двамата на върха.
Поседяхме и се порадвахме още известно време на гледките отвисоко, а след това стегнахме дисагите и се отправихме надолу. Прочетете повече за тази незабравима нощ в статията Джулай морнинг в Пирин.
Слизане от връх Вихрен
Първия път, когато се качих на Вихрен, слязохме по севрния склон и продължихме към Кончето. Тогава имаше супер гъста мъгла, та тя не ни позволи да видим колко стръмен наистина е този участък. Второто изкачване, беше последвано от слизане отново директно към хижа Вихрен, защото имахме ангажимент в района на Банско. Слизането от върха отне по-малко от 2 часа, но не беше най-приятната част от разходката, защото много ни се набиха краката от непрестанното слизане и то по камъни и сипеи.
Някои съвети при изкачване на връх Вихрен
- Задължително е при ходене в планината да проверявате времето и да сте сигурни, че ще бъде подходящо.
- Стабилните планински обувки са наистина препоръчителни за този маршрут, защото почти през цялото време се върви по камъни.
- Сложете си едни 30-тина минути отгоре, които ще ви трябват, за да стигнете до изходната точка – хижа Вихрен
- Връх Вихрен е доста труден за изкачване връх, но за сметка на това е кратък
- Дори да нямате много опит съм сигурна, че с по-бавно темпо ще успеете да се качите до връх Вихрен
Други любими маршрути в Пирин
Миналата година започнахме опознаването на Пирин и се влюбихме в тази планина. Някои от любимите ни маршрути са:
Можете също да се разходите до Кончето и Тевно езеро. Ние сме решили при първия удобен момент да се отдадем на разходки в Пирин.
Кончето в Пирин – гледка от връх Вихрен
Като за финал
Пирин е наистина много красива планина. Неслучайно хората са казали, че по-красива от нея няма. А е някак и по-дива и недостъпна в сравнение с Рила например. Има толкова много невероятни места, на които искаме да отидем. Надяваме се съвсем скоро да имаме тази възможност!