От доста време насам обмислям да напиша тази статия, защото смятам, че информацията, която дава е полезна. Хубаво е всеки човек да е запознат с тези неща, за да може да се грижи за себе си и тялото си по възможно най-добрия начин. Две важни понятия, с които е хубаво човек да бъде запознат са алкално-киселинен баланс на тялото и гликемичен индекс.

За всички е ясно, че човекът е изграден в голям процент от вода. Това е най-често срещаната молекула в тялото. В кръвта има около 70% вода, в мусулите около 75%, в костите – 22%. По същество именно водата пренася всички ценни вещества и кислород до всяка клетка в организма.

Какво е pH на водата?

Сама по себе си тя има алкален и киселинен характер, което се определя посредством показателят pH или с пълното му наименовение Potentional Hydrogen (потенциален водород). Този показател мени своите стойности от 1 до 14, като за неутрално ниво pH се смята 7. Стойностите над 7 сочат за киселинно ниво, а под 7 за алкално.

Здравият организъм се стреми непрестанно към алкално-киселинен баланс. Той обаче зависи от напитките и храните, които приемаме ежедневно. Няма как да се храним изцяло с алкални храни, но балансираното хранене и съотношение на 7:3 в полза на алкалните храни и напитки е препоръчително.

Защо киселинната среда е опасна за огранизма?

До тук добре, но защо трябва да избягваме киселинните храни и защо е опасна киселинната среда? Кислородът в организма е изключително важен елемент. Колкото по-наситени с кислород са клетките, толкова по-дълго можем да се радваме на здраве и дълголетие. Алкалната среда е богата на електрони, чиято среда е наситена с кислород. Обратно на това, киселинната среда води до намаляване на кислорода в клетките и предразполага към развиване на различни неблагоприятни за нас микроорганизми. При липса на кислород в клетките, започва трупане на мазнини, чиято цел е предпазване на организма – запечатва киселините.

По същество, нарушения алкално-киселинен баланс се отразява във всяка една клетка от организма ни, т.е. навсякъде в нашето тяло. Това пречи на фунционирането на ензими, които са от съществено значение за всички биохимични процеси, които протичат в човешкия организъм.

Кои храни са киселинни и кои алкални?

За съжаление в дневното меню на българите, една голяма част от храните са с киселинен характер. Започвайки от кафето сутрин, преминавайки през белия хляб, всички меса, алкохолът, газираните напитки, млечните продукти. Прекомерната киселинна среда в организма се нарича ацидоза. В това състояние организмът е перфетна среда за развиване на различни инфекции и злокачествени клетки. В таблиците по-долу даваме синтезирано кои храни, към коя категория спадат, като сме ги класифицирали по степен на киселинност.

Киселинни храни по степен на киселинност

Алкални храни постепен на алкалност

Гликемичен индекс

Както всички знаем, всяка въглехидратна храна, която консумираме се разгражда до глюкоза и след това постъпва в кръвообръщението ни. Гликемичният индекс (ГИ) е показателят, които дава информация колко бързо се случва това разграждане. Той е класификация на въглехидратите от 1 до 100, която зависи от степента от която те повлияват кръвната захар.

Според гликемичния индекс въглехидратите могат условно да бъдат разпределени в 3 основни категории:

• бавни – с ГИ под 50

• средни – с ГИ между 50-60

• бързи – с ГИ над 60

Препоръчителна е консумацията на храни с нисък гликемичен индекс, тъй като те се раздраждат бавно в организма и предизвикват минимални колебания на кръвната зарахар. Бързите въглехидрати от своя страна се наичат така, защото се усвояват бързо и за кратък период от време оказват съществено влияние на кръвната захар. По отношение на гликемичния индекс, храненето на българите също не е в графата здравословно в повечето случай – към категорията на бързите въглехидрати спадат хлябът, картофите (техния гликемичен  индекс е 100).

Обобщение

Животинските продукти и мазнините нямат гликемичен индекс и не влияят на кръвната захар. (прочетете още по темата във Всичко, което трябва да знаете за мазнините) От друга страна те са силно киселинни и водят до киселинна среда в организма. Това, както вече обсъдихме води до по-малко кислород в клетките и идеална среда за развиване на различни инфекции. Както се забелязва от таблицата за гликемичния индекс, повечето зеленчуци са с нисък индекс, спадат към алкализиращите храни. При балансирано хранене е хубаво общия гликемичен индекс да е около 60, както и в менюто ни да преобладават храни, характеризиращи се с ниска киселинност и висока алкалност. За да бъде ГИ около 60 е необходимо към храните с висок ГИ да се добави голямо количество такива с нисък. Например към една порция картофи следва да се добави една голяма зелена салата, която да балансира храненето ви.

Хубаво е обаче да имаме предвид, че в плодовете и зеленчуците има нитрати. В този ред на мисли има някои трикчета, чрез които можем да се предпазим от тях. (Вижте повече на Нитратите в храната и как да се предпазим от тях)

Важно е да сме информиран1и и да можем да преценим сами кое е най-доброто хранене за нашият организъм. За щастие информационното поле в днешно време е безгранично и ако човек има желание може да намери всякаква информация. Ето и още нещо, което може да ви бъде полезно – Основи на храненето.

Надяваме се статията е била изчерпателна и достатъчно достъпна. Ако имате някакви препоръки, ще се радваме да ги споделите с нас.

Можете да ни последвате във FACEBOOK страницата ни.