Home ЛайфстайлЛайфстайл Има живот и след децата

Има живот и след децата

септември 28, 2019
Има живот и след децата

Днес приспах децата, както всеки ден и седнах да работя по блога. Много исках да напиша нещо, но сякаш все не ми идваше темата. Седях си спокойно, разглеждах разни неща, но едно ми се въртеше в главата – колко много се промени животът ни след като се появиха децата. И понеже това беше основното нещо, което непрестанно изплуваше в съсзнанието ми, реших да седна и да попиша за него. Има живот и след децата! Това е хубавата новина. НО той никога няма да бъде какъвто е бил преди тях. Това може да предизвика носталгия и тъга у някой, но не е ли това животът – непрестанно да се променяш и израстваш?

Преди децата

Още в началото, когато се запознахме с Пепи и заживяхме заедно, бяхме пределно наясно, че искаме да имаме деца. Искаме и това да се случи възможно по-скоро. Докато все още ги нямаше бяхме свободни и буквално не спирахме да пътуваме. В рамките на една година бяхме обиколили може би четири или пет държави, поне 50 готини места в България (от единия й край, та чак до другия), бяхме изкачили 5 високи върха за рекордно за нас време и още и още.

Живеехме мечтата си – да пътуваме и да бъдем заедно. Спахме на връх Вихрен за Джулая през 2016, изкачихме връх Ботев за един ден и на следващия не можехме да станем от леглото, карахме каяци около Нос Калиакра. Играехме Heroes III и ядяхме филий с лютеница и чеснова разядка в 3 през нощтта. Живеехме един супер забавен и свободен живот.

Когато забременях, нямаше по-голямо щастие, но с осъзнаването започнаха да идват и отговорностите. Сякаш с всеки изминал ден от бременността ми пораствахме и помъдрявахме, защото това беше нужно. И за момент не ни е било страх, че всичко ще се промени. Бяхме напълно готови за голямата промяна, която предстоеше.

След първото дете

След като Рая се роди всичко се обърна. За известно време животът ни имаше съвсем друг фокус. Това мало създание имаше жизнено важна нужда от нас, а ние трябваше да бъдем там за нея – сутрин, по обед, след обед, през нощта – по всяко време. Всичко беше в реда на нещата. Трябваше ни малко време да влезем в релси с новото човече в нашия живот. Минаха няколко много пъстри и трепетни месеца и отново се завърнахме към стария начин на живот или поне доколкото новите обстоятелства го позволяваха.

Не след дълго пътуванията бяха отново в пълна сила. Качихме нас и бебето на 5 планински върха преди да е направила годинка. Заведохме я до много красиви водопади, сред които и Райското пръскало. Животът отново беше „на път“, но този път с едно прекрасно малко момиченце.

След второто дете

Няма и две години по-късно и се роди синът ни. Нашият пътешественически дух все още е толкова силен и винаги, когато можем да пътуваме го правим. Съобразяваме се с децата и техния режим, но не пренебрегваме и нашите нужди и желания. Гледаме си децата сами и се опитваме от малки да им покажем красотата на природата и да ги възпитаме на любов към пътуването.

Има живот и след децата

Ако някой си мисли, че животът с деца може да е същият, както животът без деца се е объркал. Просто няма как това да се случи, защото вече имаш някой, който буквално е „винаги в главата ти“. Но това, че имаме деца, не означава че трябва да спрем да живеем и се оставим да бъдем изцяло функция на децата. Да, те са зависими от нас и много много неща се променят с появата им, но ние можем така да подредим живота си, че да запазим себе си и нещата, които обичаме. Даже, не просто можем, а сме длъжни да го направим. Защото един ден децата ни ще си тръгнат, и тогава ние трябва да не сме изгубили себе си, а да сме се насладили на животът с деца, който има огромен чар. И да можем да продължим нашия живот, когато те поемат по своя път.

крепостта Стенос, крепост Траянови врата - Разходка близо до СофияТа, вече всичко е доста различно, но ние сме си все такива луди глави с малко повече отговорности. Правим най-доброто на което сме способни за децата си и съчетаваме нашите ходбита и развлечения с тях. В общи линии те са активни учасници в живота ни още от съвсем малки. Е, все още не можем да отидем само двамата на театър, кино или планина, но можем да ги заведем до някой водопад, да ходим на куклен театър, а вечер след като заспят да сме отново само двамата, както ще бъдем след няколко години.

Някои неща, които се промехниха

  • не можем да гледаме филми до 2-3 през нощта, защото сутринта ще съжаляваме доста, когато в 8 часа някой си отвори очите и се е наспал
  • не можем да излезем вечерта навън сами като млади гаджета и да се приберем в малките часове на нощта
  • не можем да си позволим да няма нищо за ядене вкъщи и да кажем „днес няма да ядем!“
  • сутрините станаха много по-сладки и мили, когато малкото човече дойде до теб и ти каже „отори очите татуу“, „айде бъзо холаа, папкаме“ или всякакви други подобни комбинации
  • пътешествията станаха много весели
  • колата ни сякаш стана по-малка
  • любовта ни се разрасна
  • започнахме да се наспиваме по-бързо
  • осъзнахме, че „важните неща“, които сме преживявали в миналото, не са били чак толкова важни
  • пораснахме и научихме много много нови неща
  • придобихме още по-голямо доверие в живота

Като за финал

Животът ни преди децата беше изживяна мечта. След като се появиха децата стана още по-пъстър и цветен. Много неща се промениха завинаги, но това е животът – непрекъснатата промяна и порастване. Да бъдеш родител е изключително отговорно. В същото време не може родителството да осмисля животът ти. Човек трябва да съумее да запази себе си, а не да стане жертва на децата и родителството. Ние ще продължаваме да пътуваме с нашите малки деца, да откриваме нови и красиви места и да бъдем заЕдно! Защото няма по-хубаво нещо от любовта и споделените мигове.

с деца на планинa - водопад Рилска СкакавицаАбонирайте се за нашия YouTube канал, където качваме видеа от пътуванията ни с две малки деца – ВЪЗМОЖНО Е, просто иска добра организация :)

 

Още

Leave a Comment

error: