Непрестанно съм свидетел на това как по всички градинки и площадки, малките деца си похапват различни неща. Пактетирани чипсове, солети, вафли, сокчета, желирани бонбони и какво ли още не. Дори не мога да изредя всичко. От друга страна в магазините всичко е така подредено, че именно тези „вкусотии“ да попадат точно пред погледа на децата. Всичко това ме навежда на въпросът – „Замисляме ли се дори с какво храним децата си?“. Има ли значение храненето на детето за нас или просто му купуваме и даваме каквото поиска. Друго оправдание, което не малко пъти съм чувала е „Ами той/тя не яде нищо друго.“ Има ли правилно и грешно в случая?
Култура на хранене
Предполагам за никой няма да е новост ако кажа, че огромна част от пакетираните храни са вредни. Визирам всякакви вкусни неща, славещи се под названието джънк, които са най-обичани именно от децата ни. Всички чипсове, снаксове, вафли, сокове, съдържащи не знам и аз колко на брой Е-та (подобрители, овкусители, консерванти и Бог знае още какво) – това ли искаме да ядат децата ни? Замисляме ли се изобщо за качеството на храната, която консумира детето ни или е по-важно да яде нещо?
Аз смятам, че културата на хранене се възпитава в детето още докато то е малко. Държа да вметна, че не става дума за фанатизиране и вманичаване – „Детето ми не може да яде нищо вредно!“. Става дума за осъзнатост и възпитаване в това кое е полезно и защо е полезно. Винаги ще има лъскави опаковки с всякакви картинки, които ще привличат вниманието на децата, но ще пълнят коремчетата им с празни калории.
Тук също идва момента на примера, който даваме. Докато малката беше бебе си позволявах по някоя „вредна глезотийка“ пред нея. Вече, когато разбира и иска да опита всичко, което аз ям, не мога да си позволя да ям пред нея „боклуци“. Така че, яко родителите седят и си похапват доволно чипс пред своите деца, няма как да убедят децата, че това не е полезно. За децата мама и тати са перфектни и правят всичко по най-добрия начин. Щом те ядат нещо, значи това нещо е полезно. При тях липсва елемента на съмнение. Именно заради това, ние родителите сме тези, които трябва да изградим култура на хранене у нашите деца.
Детето ми не яде плодове и зеленчуци
Един от най-често срещаните проблеми на родителите. Сигурна съм, че има такива, които наистина не искат да ядат. А вие ядете ли плодове и зеленчуци пред детето си? Кога за последно си нарязахте ябълка или голяма купа с плодове и си хапвахте пред него? Лично вкъщи, когато нарежем плодове и седнем да хапваме, малката е първа писта. Ако нарежем само на нея, вероятността да яде намалява с 50%. Тук отново искам да кажа, че най-важното нещо е примерът. Ако искате детето ви да яде полезни неща, трябва да му покажете, че вие ядете такива. То ще следва вашия пример.
Разбира се, всяко дете има периоди на отказ и не иска да яде определени неща. Това не означава, че трябва да се отчайваме и да прибягваме до пакетираните продукти с неясно съдържание, но „страхотен вкус и аромат“ и лъскава цветна опаковка. Работата е там, че веднъж спуснем ли се по тази „пързалка“, детето започва да изисква от нас да продължаваме. Аз съдя и по себе си. В дните, в които похапна повече сладко, започва да ме гони нещо като абстиненция, когато не ям сладко. Същото нещо се случва и с децата – те опитват нещо, то им харесва и започват да искат пак и пак и пак.
Захарта пристрастява
Един от белите наркотици на 21 век е именно захарта. За жалост тя присъства почти навсякъде и наистина води до пристрастяване. Какво да говорим за едно малко дете, при което това желание за сладко ще започне да расте експоненциално. По наше време са ни давали вода със захар и са ни „захранвали“ от съвсем малки със сладкото. Точно в това откривам и проблема на много хора – непрестанното, непреодолимо желание за сладко (в това число визирам и себе си). Прочетете още – Всичко, което трябва да знаете за захарта.
Проблемът в училищата и детските градини
Това е много болна тема на доста родители – храненето на децата. Сигурна съм, че е трудно да убедиш едно дете, че баничката от лафката или поничката в градината, всъщност не са полезни и че е по-добре да яде моркови и краставици. Пържените картофи пък са любимото ядене на децата и също е безкрайно трудно да ги убедиш, че трябва да предпочитат салата пред тях. Не знам аз как ще се справя, когато детето ми започне само да иска да яде подобни храни, ако трябва да бъда честна. Знам, че ще дам най-доброто от себе си да я възпитам в култура на хранене. Да й обясня кое е полезно, с какво е полезно и защо е хубаво да го яде. Както и ще се опитам тя да разбере защо някои храни, въпреки че са навсякъде и се рекламират непрестанно, всъщност са много далеч от полезни. Когато дойде този момент ще пиша още и ще разкажа конкретно за опита си с вече пораснало дете, което има собствено мнение. Към момента вярвам, че примерът е най-доброто, което мога да й дам, за да се научи да обича суровата храна.
Най-новите маркетинг трикове – БИО продуктите
За жалост, една голяма част от био продуктите, които се славят като БИО, също не са толкова полезни, колкото хората си мислят. Какво полезно има в био течния шоколад, като повече от 60% от него е захар. Да, захарта е био, но е ЗАХАР. Био близалки, био сладоледи, био чипсове, био, био, био.. всичко вече е био, веган и глутен фрий. А полезно ли е и колко? Нищо против био продуктите. Аз самата обожавам да пазарувам от био магазини. Казвам го просто, за да си имате едно наум и да следвате максимата „Доверявай се, но проверявай!“. Това, че има голям надпис БИО, не значи, че в съдържанието на продукта няма глюкозо-фруктозен сироп и някое друго Е. Четете, мили родители и мислете хубаво какво вашите деца слагат в коремчетата си. Защото здраве се гради, вкус се възпитава.
Финални думи
Моят апел към родителите е – „Замислете се с какво храните децата си?“. Да, едно сокче в деня няма да ги разболее, но 365 дни в годината по N брой години, по едно сокче е твърде много „боклук“, от който организмът на вашето дете няма нужда. Ако вие не го научите да иска сокче, вафличка или бонбони, то само няма да ги потърси (поне до един етап от живота си). Опитайте се, докато имате възможност да „влияете“ на децата си и да възпитате в тях култура на хранене. Не казвам, че е страшно да си хапне нещо нездравословно, но .. отложете го ако можете за по-късен етап. Нека бъдем осъзнати родители и да покажем на децата си „правилния път“. Нека след години децата ни да нямат здравословни проблеми. Здравето се изгражда, а отношението към храната се възпитава. Нека бъдем примерът, който искаме децата ни да следват.